Смяна на самоличност

Момчето беше хубава като баладични ноти. Ефирно създание. Къдраво светлокосо ангелче вероятно на средна възраст което винаги щеше да си остане тинейджър  Сто процента го вземаха за гей, можеше и то да се взема, но нямаше такъв филм, беше безполово. Не, че не му подскача онази работа, ама то защото…и аз не знам защо. Ръцете му по-бели и по-нежни от тези на всички жени които познавам. И с по-дълги пръсти. Декоративен хубавец, роден за да радва окото и нищо повече. Дожаля ми, че тази хубост ще си иде от света, такива като него май не се раждат от времето на Омир, но какво да се прави, избора си е негов, а май си има и сериозни проблеми, които да си кажа изобщо не ме вълнуват. Плаща си, сменяме му физиономията, документите за самоличност, правим му фалшива биография и му я набиваме в главата няколко дни за да не сгафи. Доста ни улесни. Никакво съдебно минало, никакви полицейски регистрации, миналото му беше чисто като погледа. Ама какви очи, да се удавиш в тях и да искаш повече.
Защо не беше мадама. То ще стане, де, но след като съм го видял мъж няма да ми се ще. Казах му, че преиграва и няма нужда да си го реже, щом си пада по жени. Обясних му част от методите, че ще е нов човек и дори сам няма да може да се познае. Ще си мисли, че миналото му е сън, даже може и напълно да го забрави. 
-Не, трябва всичко да променя. Всичко! Отпечатъци на пръстите можете ли да подменяте?
-Толкова ли държиш?
-Да. Колко ще струва.
-Няма да е евтино.
-Искам.
-Чакай, не съм казал, че можем да подменяме отпечатъци, а че няма да е евтино. 
-Не е смешно.
-Много се стягаш.
-А гласът може ли да се промени?
-Няма да е евтино.
-Ясно.
-Не съм казал, че не можем, а че няма да е евтино.
Погледна ме объркано. Можехме. Казах му го ясно, на срички. 
-А ръстът?
-Хайде стига.
-Искате ли да разберете от какво бягам?
-Не.
-Не ви ли интересува?-попита сякаш разочаровано.
Сто процента беше сериен убиец. Такива изтънчени хубавци за друго не стават. Вероятно на старци и по-особено жесток начин. Какво ми влизаше в работата?
-Не съм свещеник.
-А аз нямам доверие на свещеници.
-Всички бягаме от нещо. Дори не съзнаваме какво. Още като се родим започваме да изменяме външен вид и глас, навици и тъй нататък. Защото бягаме? Стремежът ни към съвършенство е стремеж към промяна, за да не ни познаят…-такъв смях ме напушваше.
Изгледа ме с любопитство. Полазиха ме тръпки. Да не вземе да убие и мен. Имам чувството, че с два плесника ще го смачкам, ама подобна крехкост лъже. Уверил съм се. 
Изчерви се засрамено. 
-Нямам доверие на свещеници.-повтори с глас на сърдито дете.-Един ми причини злото. Че при това го и благослови.
-Хайде сега ще започнеш нов живот. Успокой се. И все пак няма нужда да си сменяш пола.
-Не знаете от какво бягам.
-Сега си хубав като фея мъж, а желаеш да се превърнеш в грозна като Квазимодо жена. Не желая да бягам от същото което и ти, но не ме интересува. Наречи го професионален стил или етика. Аз съм толерантен човек, вероятно си извършил нещо ужасно, но ще запазя критичното си отношение. Ти си ни клиент.
-Не съм извършил нищо ужасно, то ми се случи. И един свещеник ме довърши.
-Такива са си. Вълци в овчи кожи.
-Не, не, не си прав. Този също като теб си вършеше работата и наистина вярваше…
-Този те е оженил! – прозрях.
Кимна. Беше блед. 
-Богата властна мръсница, нали? Мафиотска щерка.
-Не, всъщност не. Аз…разбираш ли, не се хваля, с жените винаги ми е вървяло. Чудна работа…
Не беше никак чудна, но да се чуди. 
-Не вярвах, че ще се оженя, но тя беше необикновена. Имал съм топ-модели и еротични танцьорки, нестинарки и бизнес-дами, една международна терористка – много страстна жена която винаги се любеше като за последно, нимфетки и френски киноактриси, звезди на времето когато великата илюзия беше истинска, имал съм поетеси и шампионки по лека атлетика. Жени с коси до кръста и с бръснати глави. Наблъскани със стероиди жени които така ме любеха, че ме пращаха в ортопедията. Имал съм разгонени съседки и случайно срещнати във влака хладни дами забравили сексуална близост. Лесбийки които след срещата си с мен са се връщали към нормалната сексуална ориентация и жени с нормална сексуална ориентация които след срещата си с мен са се превръщали в лесбийки. Виж, аз не се хваля. Истина е. 
-Вярвам ти. 
-Защо я уби.
-Коя?
-Онази която те обвърза.
-Не съм я убил. 
-Преследва ли те.
Пребледня.
-Нали ще ме прикриете добре.
-Няма да те открие. Дори да е агент в Мосад.
-Аз и жена агент в Мосад съм имал.
-Сериозно? Разказвай…
-Ами, те толкова много, че някак…губи се.-очите му се просълзиха-Плавал съм в море от плът, дори първата не помня. Преливат един в друг спомените ми и миризмите им преливат, вкуса им на пот и думите им на разбираеми и неразбираеми езици. Видения са и всяка обичах, а всички сякаш са една и съща. Такава каквато търсих и си помислих, че съм открил. Всъщност открих я.
-Момчето се е влюбило. Това е висше щастие. Не мога да разбера защо бягаш от нея. Кажи ми свинарка имал ли си?
-О, да.
-Сериозно.
-Не лъжа. 
-А как беше?
-Защо се интересуваш толкова.
-Нищо…-сепнах се, вече започнах да сънувам-Просто фантазия. Защо бягаш след като разбирам, че я обичаш.
-Защото тя е съвършената. 
-Е, и. Ти я заслужаваш. Толкова дълго си я търсил сред другите и си се отрекъл от всички други заради нея. И виж, какъв хубавец си. За нея поне можеш да разкажеш, нали…Но кажи ми първо имал ли си гълтачка на огън.
-О, да.
-Ай стига, бе. 
-Наистина. 
Огледах се за скрита камера. Това трябваше да е шега на колегите. 
-И си тръгнал да си го режеш. Да не ти са писнали жените?
-Не мога да им се наситя. Имал съм и жена - дресировач на тигри…-премрежи с поглед-С камшик.
-Хей, стига! – този щеше да ме побърка. – Защо бягаш от своята?
-Казах ти, съвършена е.
-Да, каза ми. Ти си луд.
-Тя ме побърка, тя. Не знам, що за игра на природата е. Всички жени приличат на неуспешни опити да бъде създадена и най-сетне тя се е получила за да срещне мен. Напълно безлична ми се струваше в началото. Дори не я забелязах. Преследвала ме е с месеци докато успее да ме доближи. Притисна ме уж случайно и цялото и тяло започна да ме целува. Буквално. През дрехите. А когато половин час по късно започна да го прави и без дрехи, качи ме на седмото небе…Разбираш ли, тя се превръщаше в устни. В стотици устни. Ръцете й, краката й, раменете й, гърба й, всички косъмчета, а тя има буйна коса. Разтваряше се в устни. Устни сочни и устни твърди, устни тънки и жилави, устни с различен дъх, устни с игриви езици, такива каквито знаят и не знаят да се целуват, такива каквито го правят виртуозно, но заучено и такива каквито не са се учили, но чувстват целувката. Устни с палави езици, просмукващи дълбоко, отхапващи, жарки и хладни. Влажни и сухи. Устни които се плъзгат и давят в слюнка, устни напукани които драскат. Устни игриви които лъкатушат и отчаяни устни които се впиват като че ли дирят спасение. Езици които се забиват като тарани в крепостни врати, които танцуват като пламъци. Лепкави, свиващи се във всевъзможни и невъзможни форми устни. Които целуват забързано и задъхано, които бавно угасват в една единствена целувка. Стотици, полудели, жадни за обич…
-Хей, успокой се…
-Не можех и тогава да се успокоя, тя ме обсеби. Целуваше ме непрестанно. С всяка фибра. Престанах да виждам всички други. Сключихме брак. Мислех, че съм щастлив. 
Помръкна.
-И може би съм, а не мога да го оценя, преди да го изгубя. Но трябва, защото иначе ще ме погуби.
-Колко живяхте заедно.
-Около три месеца, а после…-млъкна.
-Какво после?
-Ами представи си всички тези устни. Толкова много устни, на толкова много различни по темперамент жени, но жени, да започнат да приказват. И да мърморят. 


хумористична фантастика

еротична фантастика