петък, 11 януари 2013 г.

Червена светлина

Първо беше грехът: пожела я, а тя беше омъжена. Нямаше обяснение защо и кога силно я пожела. Хубава беше, но не чак толкова. Секси разбира се, но той хубави жени виждаше постоянно. Нямаха условия за близост, а и тя не го изкушаваше, нито той я ухажваше. Нямаха чести пресечни точки само една - и то не всеки ден. Не беше подушвал аромата й, нито бе изтръпвал от случайно докосване. Не бе я виждал ни да пее,ни танцува. 
Виждаха се само отдалече и не приличаше на майка му или на някоя бивша любима. Не я сънуваше. Нямаше обръч от ухажори които да предизвикат у него състезателния кон, когото дори разумните изпускат, за да препуска към победа и награда. Пластика, подобна на интимност, която ще получи затуй, че е по-добър от другите . Той имаше жени и няколко момичета, по-хубави от нея, които се надпреварваха да му дадат до дъно себе си. В едната беше влюбен, с друга пък обвързан и далеч по-силен блясък имаха от тази, непознатата, която виждаше за минутка, когато спираше на светофара, а тя пресичаше на метър пред колата в седем и петнадесет, и то не всеки ден. 

Не беше влюбен, ни опиянен - познати му бяха тези състояния. Любопитство - на това приличаше, но не съвсем. 
Гледаше в седем и петнадесет червената светлина да спре колата си на онова кръстовище, което тя щеше да пресече. 
Но близо месец, вече това не се случваше. 
Липсваше му. 
Започна повече да пие, чувстваше се уморен, характерът му стана неприятен. 
И дълго мисли, но реши да се срещне с нея, каквото и да се случи след това. 
Изпълни го възбуда. Разбра къде живее и телефонния и номер си записа. Тъкмо смяташе да се обади и дори набираше, когато спецченгетата нахлуха с насочени дула му заповядаха да легне. Щракнаха белезниците. Опомни се, предаден и от другари, и от съпруга, и от любовницата си, осъден на дванадесет години. Без свобода се почувства прегазен и щеше да свърши със себе си. Дори намери отрова. Но имаше нещо недовършено. Не се запозна с онази жена. Писа й и тя му отговори, и той и писа пак и така - дванадесет години. 
Месец, преди да излезе от затвора, тя спря да пише. 
Чакаше го сигурно и се вълнуваше или се боеше да се срещне с този, който е стоял зад текста. 
На блока я видя. Стари некролози известяваха, че е починала преди дванадесет години. 
Дни, преди да се реши да й пише от затвора, се поминала. 
Вечерта в кръчмата запи с вдовеца и той призна му, че сам е писал писмата. 
-Защо? Защо го прави толкова дълго…Не те разбирам. 
-Рано си отиде. Не бе обичана достатъчно от мен. А докато пробужда у някого обич, част от нея още е жива…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email