За Кристалната огърлица на Ана Величкова



„Веднъж Вирнал му показа празното място на стената срещу входа.
-Напиши го с мъдрост, до която сам си достигнал. Но не бързай, защото други хора ще дойдат след теб да прочетат надписа.”
„Кристалната огърлица” Ана Величкова
Мойрите имат чувство за хумор. Няма как Ана Величкова да е знаела, че думите на нейния герой, мъдрец от цивилизация с близка до елинската и тракийска култура, ще бъдат публикувани и на стена във фейсбук. А в това, което стария мъдрец съветва младия си ученик, няма да е зле да се вслушаме всички. И малки, и големи. Светът се мени, технологиите се развиват, с тях и модата, а с нея изглежда и нравите, ала много неща остават неизменни. И точно в тях – тези неизменните черти в характера на човека е риска, големия риск, но и надеждата. От една страна безумието, неутолимата жажда за власт, за притежание над души и материални облаги; от друга добродетелите – любовта, любовта към свободата, солидарността, а в книгата особено важно значение има и умереността. И както преди няколко хилядолетия когато се развива действието, така и днес имаме нуждата от хубавата приказка, с героичния сюжет, в която злото и доброто са изправени едно срещу друго, за да се види кое е зло и кое е добро. Книгата е пълна с битки, приключения, а това, което я прави различна от модния поток е, че това не е фентъзи приказка, а научно – фантастична приказка. Свръхоръжията, тайнствените сили с които си служат героите не са магия, а остатък от една силно развита технология от преди потопа. И ако има някаква магия, то тя е в изкуството. И тук е очарователния образ на трите грации – всъщност най-обикновени момичета, които изпълват художника с вдъхновение за да превърне образа им в божествен, и спасителен в битката за свобода. Не само красиво, но и много дълбоко философско послание, над което си струва човек да се замисли. Лично на мен ме доведе до мисълта: подобие сме на божествата, независимо има ли ги или не. И не във властта, която можем да придобием, а в красотата, която можем да одухотворим.
А книгата е пълна с предизвикателства за размисъл. Почти във всяка страница може да се открие крилат афоризъм, но това не натоварва действието, вълнението от приключението не отслабва. Сюжетът е много силен – две главни действащи лица, двама младежи на път, преминаващи през десетки тежки изпитания. Единият ученик на художник ще трябва да отиде при мъдреца. Другият ученик на мъдреца ще трябва да отиде при художника. И двамата водени от своите ценности, отхвърлящи войната, ще трябва да се отдадат на борбата за свобода. А в отношението им към тайнствените предмети с огромна сила, които са им поверени, всъщност е цялата мъдрост, която трябва да прояви човечеството за да опази и живота и свободата си.
Изключително издържан героичен епос. Голяма наслада ми бе да го прочета. Очакват ме „Обратната страна” и „Седем възела и седем пробуждания” от Ана Величкова.
Не знам, може ли да се открие някъде „Кристалната огърлица”, не знам изобщо могат ли да се открият по книжарниците книгите на Ана Величкова. Ще преглътна гнева, който ме обзе докато написах горните два реда. Ще го потуша, в името на ценностите за които иде реч в книгите на Ана Величкова. Но тя не е лигава телевизионна звезда, че да са изложени книгите й на всяка книжарница и чаршия, и да са сред най-продаваните книги за годината в България, а една от знатните дами на българската фантастика. Творила и вдъхновявала нас следващите поколения вече десетилетия. Истинско щастие е, че въпреки възрастта си е сред нас. Тук във фейсбук. Намерете я. Харесайте страницата й. Може и да не се откриват книгите й по книжарниците, но заслужават да бъдат дори в учебниците. А в страницата ще откриете повече отколкото на пазара. Тук.


Няма коментари:

Публикуване на коментар