Уникалната

Какво търсеше на този плаж богинята? Тук сред простосмъртните. Без охрана, без жреци, без онези които държат златният ключ за храма. Да не би да е нейна двойница? По-списанията и на екрана изглежда по-висока, но е тя. Има нещо в израза и толкова уникално, че природата не може повторно да пресъздаде. Прилича на недоумение и на изненада, леко колебание, опитва се да приеме на шега това което вижда, но не успява. Минават й учудващи за нея мисли, не им се подава. Шокирана е от тях и леко възбудена, замръзнала в хазартно усещане, чувства се обладана от демони. Разтворила е широко нервни окончания. Вижда се бездна и се бои да не бъде погълната сама от себе си и част от нея го желае. В желанието има нещо еротично, нещо по-различно, ала сила някаква я възпира. Похотливи хрумвания се разхождат в нея като мравки, наслаждава им се от разстояние, тайни нейни някакви които е притаила и до които никой не може да се докосне, нито да я заподозре. В крехко равновесие е везната й на разум и емоция, на свой морал и сладострастна безпринципност, на личности постулати и чувствена плазма, на воля и изкушения. Кипящо противоречие е изписано в изражението й. Екзотично и насмешливо, фриволно, но и дълбоко. Усмивката й е на границата на болката. Не, неповторима е. Не може да е друга. Тя е, на съвсем обикновен плаж. Не са я обградили деца за автографи, нито е простреляна от стотици погледи. Само аз изглежда я познах и я гледам през сламена шапка. Не искам да я притесня. Толкова е естествена е сега. Искам да забравя звездата и да виждам жената. Много по-красива е. Свалила е горнището си. Изглежда бюста не й е преправян, хирурга й е самата природа. Има драстични отклонения от калъпа по който ги отливат за да влязат в стандартите на масовата употреба. Не прилича на шоколадово украшение, а на есен с щедър плод. Жена със своето тяло и желания. Пищна е, почти умопомрачителна. Чувствам въздуха напоен от упойващи аерозоли на соковете които кипят в нея. Сянката на чадъра й леко се е отместила. Слънцето се възползва от невниманието й и грубо хапе кожата й, но тя сякаш не го усеща. Продължава да се усмихва унесено. 
Приближава се някакъв тип към нея. Мършав, светлокож, зачервен. С мърлява руса брада. Прилича на селянин. Много е далеч от обичайното обкръжение с което я виждам на снимките. Изглежда притеснен, но повече раздразнен. Говори високо, тя се смее. Той се ядосва повече. Отговаря му с шеги. Накрая се разсмива и той. Целуват се. От разговора им долових, че си имат някакъв проблем с някакъв паричен превод. Нещо дребно, чисто бюрократично и дразнещо. Нещо което ги забавя. Беше бесен и нарече длъжностните лица с безброй колоритни имена. Трябваше да ги запиша. Наистина бяха особено оригинални. После се успокои и се излегна до нея. Нищо и никакъв. Как се е домогнал до нея? Е, в жените няма логика. Разтворила е небето заради него и е слязла. От приказките им обаче започва да ми прилошава. Блудкави са. Повръща ми се чак. Тази се мисли за своя лирическа героиня и както не мога да слушам песните й, сега не мога да слушам и нея. Някакво отпътуване, доколкото разбирам се отказва и от кариерата си. Други едни сополи със захар в същият стил. Не мога и да ида да се окъпя за да избегна изтезанието. Дъщерята някъде се забави. Не мога да оставя чантата с парите и документите без надзор. Ще трябва да се примиря и да изслушам сантименталните глезотии. Дано не споменат думата любов, че ще стана и ще ги напляскам. И двамата. Споменаха я, не ги наплясках. Целунаха се няколко пъти, после стана и тръгна да оправя неуредиците им. Тя сложи шапката върху лицето си и изглежда заспа, а сянката от чадъра се отместваше ли, отместваше. Да се надявам мазилата й са добри иначе ще се чувства като в казана на деветият кръг. Хубаво ще запомни началото на новият си живот. Ама и какво решение! Да се възхитя ли, да се надсмея ли? Не завиждам на феновете й. Не обичам стила й, но не може да се отрече. Тя е уникална. Дори, аз, усещам лека носталгия. Иде ми да отида при нея. Да й кажа, че ще липсва. Както на тези които я обичат, така
и на тези като мен които не я обичат, но до толкова са свикнали с нея, че вече се е превърнала в част от живота им. Сигурно мъдро ще заключи, че това е истинската любов. Може и да се просълзи. Да прояви колебание което направо ще ме възбуди. После да се усмихне с онази власт която има и без да изрича нищо да ме накара да разбера, че решението е взето. Гледам мъха на бедрата й е настръхнал. Какво ли сънува? Красива е. Жалко, жалко за нея. Ще я заговоря след малко. Все едно, че не съм я познал. Ще кажа, че слизам от планините. Бил съм послушник в тибетски манастир, защо съм слязъл надолу ли, седем години съм живял като дръвче, но минал дърваря метнал ме на рамо и преди да ме хвърли в огъня съм се размърдал. Ще ме помисли за свой фен и ще ми даде автограф, а аз ще го пазя като доказателство, че съм последният човек който я е видял. Присъни ми се нещо. Стреснах се. Унесъл съм се за минута две. Разтърках очи. Нещо ставаше с нея. Обвита беше в дим с цвят на сяра, играеше около нея сияние. Кожата й се стичаше. Губеше форми. Около нея локва от която се носеше непознато ухание. Щях да извикам. Прехапах устни да не го направя. Не биваше! Тя спеше и не осъзнаваше, че се топи. Като восък се топи. Какво се случваше не можех да проумея, но разбирах, че стресна ли я в този момент ще я убия. От разстояние усещах чувството й, изпълниха ме трепетите й. Тя се наслаждаваше, наслаждаваше се. Нарочно беше останала под преките лъчи на слънцето, тя желаеше това което се случва с нея. Отдаваше се, без задръжки отдаваше тяло и то се топеше. В един момент стана, абсолютно безформена маса, а след туй започна да придобива други форми. Беше по-ниска, с по-къси и пълни бедра, гърдите й плоски с по-големи зърна. На корема й белег от операция на апендикс кожата й по-вехта, плътта под нея не толкова стегната. Локвата около нея продължаваше да дими и да отделя сладостно ухание, но вече личеше, че то не е на жива плът, а на синтетика. Както гледах в непознатата почувствах силно влечение към нея, а сега беше най-обикновена жена. Тогава забелязах да идва кавалера й. 
Помислих си, че ще бъде неприятно изненадан. Ще я търси с поглед, после ще разпитва за нея. Довечера ще се напие и ще приказва, че все жените го мамят. Но той я позна. Дори не забеляза разликата. Тя също. Когато махна шапката от лицето си, видях една напълно непозната жена. Бузите й бяха хлътнали, носа по-голям, устните по-тънки, усмивката й, изгубила своята уникалност. Косата й имаше същият цвят, очите същият израз, но това беше една друга жена.
Хванати за ръце се отдалечиха. Проследих ги донякъде с поглед, после се появи дъщеря ми. Малко съжалявах за богинята. Жалко наистина. Ще остави празнота в душите на много хора.

* * *

Не мина и три дни и отново я видях по екраните. Но тя се разтопи! Дали не е нейна двойница? Усмихва се… Прилича на недоумение и на изненада, леко колебание, опитва се да приеме на шега това което вижда, но не успява. Минават й учудващи за нея мисли, не им се подава. Шокирана е от тях и леко възбудена… Има нещо в израза и толкова уникално, че природата не може повторно да пресъздаде….
Но аз с очите си я видях, че се разтопи на плажа.