Археология на подсъзнателното: 2017

Избави душата ми от плевелите на Злото,

които волно или неволно засявам,

без да го съзнавам...

и те избуяват,

и задушават щастието,

което си ми дарил,

избави ме от болката на зли спомени,

нека хората, които съм наранил 

да ме простят,

да се затворят раните им 

и те да ги забравят,

защото е двойно злото,

което съм им причинил,

първо болката от онова страдание,

което заради малкото си разум, 

потикван от порочни помисли,

от себелюбие и егоизъм,

от плътска страст

или желание да докажа превъзходство,

от дявола изкусен или подведен от зли хора

и суета световна,

от страх прекален 

за себе си

или повлечен от стихиите на времето,

от собствената си глупост

или безумие,

от малодушие пред животното в себе си

или затуй,

че се поклоних пред собствения си интелект

като пред божество

и виждах в него свое величие,

а то беше на дявола

и се изгубих в мрачните му лабиринти,

и стенех в тях,

и търсех изхода,

ослепял за доброто

и в това си безумие

проклех някого,

оскърбих другиго,сбих се с другиго,

стотици осъдих в сърцето си,

присмивах се

и мамех, 

прелъстявах 

или се поддавах на лъст

корях 

и без съчувствие

с това 

нараних първи път,

а втори път,

че с тази рана

и причинената от мен болка,

изкусих всички те да ме мразят

с което явявайки се съучастник на дявола

погубвам душите им до днес...

Затвори раните им Господи,

за да затвориш моите,

избави ме от бесовеете и страховете,

от натрапчивите мисли за фаталност,

за да бъда чист пред теб

и хората, които още ме обичат.

Археология на подсъзнателното