четвъртък, 11 август 2016 г.


В градежа на всяко общество винаги ще има архитекти, винаги ще има и строители - майстори и общи работници, чистачи и пазачи, а колкото е по-високо обществото, в своите ценности, в своите постижения, все повече ще са и алпинистите. И всичко това е нормално.
На някого може да му тежи, но свиква се, а и така е справедливо.
Но не е нормално, нито справедливо, че в градежа на всяко общество (до сега) има хора-тухли и хора - хоросан; хора, чиято кръв е пролята за да се направи от нея лепило (тъй необходимо за строежа) и хора захвърлени с боклуците, заради това, че са превърнати в материал, който и без друго иде в повече.
Не е нормално, нито справедливо, че още се гради по старо суеверие; при градежа на всяко общество се зазиждат души на убити с камъни от тълпата - нарочени са престъпници, а на другия ден, заради вградената им сянка да бъдат възпявани като герои. А бродещият им призрак да поддържа страха.
Не е нормално, нито справедливо да се прогонват уж ненужните от строежа, от който няма излизане - лабиринт е и в лутането си те винаги стигат до едно и също място - при машините, които ги превръщат в тухли, хоросан, лепило.
Не е нормално, нито справедливо зад анонимното лице на инвеститора да се крият малцина, а в същото време да се говори, че този строеж е на всички.

Колкото по-величествена е една такава сграда, толкова повече ще са болките и страданията в нея.
Колкото по-величествена е една такава сграда, толкова повече хора, с религиозен патос ще се прекланят пред нея - пред огромният мрачен кумир на своето страдание.

Това е Платония.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email