сряда, 10 август 2016 г.

За Платония и Репортажи от Платония

Мечтателят е само част от композицията (на държавата б.а.), той е началото й, а края й е разрухата”

Идеалът престава да е идеал, когато се реализира. Не се ли развие, за да остави нещо извън нашите възможности и стремежа ни към него да продължи, то тогава той се извращава. Копнежите изчезват. Живата вода се превръща в блато, принципите ни в затвор. Трепетните разуми, в които някога е пробляснала за първи път Искрата, озарила пътеките ни за да издигнем Кулата на мечтания свят са изхвърлени от същата кула в пропастта на забравеното и вече ненужното, а в нея царува вечния тъмничар.

Най-светлите помисли водят до най-мрачния свят.


Идеалите свършиха вчера, заменихме ги с консумация. Днес обработваме стари идеали, генетично ги модефицираме, отглеждаме в инкубатори, храним с химия, всевъзможни антидепресанти; забравили, че тези идеали са били някога чудовища и дракони, химери и ангели на разрушението, с които сме воювали; които са заплождали разума и душата ни и тя с болка и кръв ги е раждала. Пожари е изхвърляла вместо плацента из бойни полета и овъглени села, но са ни утешавали дълбините на бъдещето, примамливи като небесната синева, в която сме вярвали, че се намира Божий престол.


Консумацията дори на идеали се превърна в единствения идеал. И пак консумираме идеала за съвършена държава, макар да се напатихме от такива; превръщаме света в театрална сцена, на която поставяме нова, нова, нова версия на “Държавата” на измъчения вече от безбройните изопачения Платон.

И пак ще въздигнем поредното мнимо съвършенство, поредното измамено в своята справедливост общество. Вече с билионите му технологични джаджи, с електронното споделяне на всеобщия сън, със съдилищата му – разбира се. С черните овци – не може без тях.



Един извратен идеал – едно извратено общество. А личността?
Като най-малката обществена клетка, разбира се и тя ще е изкривена.
Ще търси в първичните си нагони – силата.
В Искрата на виталната си същност – обяснението.
В умопомрачението – бунтовното си несъгласие срещу глобалния идиотизъм.

Държавата на бъдещето – Платония. Единствената на планетата, без войни, с контролирана престъпност, достигнала прага на технологичното безсмъртие, държава на привидните свободи, в които може да се продава и да се купува всичко, в която реда не изглежда железен, но е устойчив, в която няма “грозни картинки” и хората са позитивни. В която обществото е изградено от хора, които си знаят мястото. Която е с толкова развити технологии, а битието на хората тъй сляло се с рационалния свят на технологиите, че прилича на пропагадните блянове на неолиберален тюфлек\

Какво ще е личността? Не знам, предполагам...


Ферма за лица” е първият роман от поредицата: “Репортажи на Платония”. Героите ми ще бъдат обезличени, зомбирани, наивни, масови, но и ще вършат дребните си нарушения и големи престъпления – ще се влюбват, ще обикват истински, ще страдат, ще убиват, ще се самоубиват, ще бягат от закона и защитават закона, ще творят и ще се откриват в изкуството, ще полудяват. Ще се борят със системата – съзнателно и несъзнателно, но дори победени ще печелят често моралната победа, защото дори и в един – единствен миг ще бъдат свободни. Ще прегрешават и ще вършат низости, ще бъдат жалки, но в низостта си възвисени. Ще се предават – разбира се. Ще се спасяват и ще се укриват. Няма да са ясно защо, но чувството им ще ги води. Към онзи решителен момент, в който изначалната Искра на живота им ще озари необозримия смисъл на всичко.

Каквото е в Платония, такава винаги си е била човешката душа, а това е нейната история. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email