Позитивен човек

Аз съм благ човек. Благ и позитивен. В реалността си нямам много приятели, но не съм самотник. Имам си клиенти, ценят ме. Мисля даже ме надценяват. Някои ме обожават, зная. За туй и не съм потърсил близост с никого от тях. Не искам да развалям илюзията му, може би няма друга в живота. А клиентите са ми такива - много илюзии нямат. Трезви хора са, за туй и проспериращи. И твърде рядко щастливи. Не искам да развалям и илюзиите на тези от тях, които ме смятат за боклук, за скъпо платен боклук, а те с положителност са повече. Нека си ме мислят за такъв, нали пак до мен опират. Дали и себе си презират тогава? Защо ми е да зная. Те истински ми показват колко съм полезен. Не ме харесват, а не могат без услугите ми. Всъщност не харесват свой имагинерен образ, но по-добре за мен. Ценя преди всичко способностите си, не себе си. Не ми трябва клиент да знае какъв съм и какво съм, а да иска от мен това, което мога най-добре.

Живея сам, съседите ме имат за скромен, но малко темерут. Минавам за човек на изкуството, понякога ме изпълва вдъхновение. Апартаментът ми е едностаен в малък и шумен, работнически квартал. Можех да си позволя далеч по-луксозно жилище на далеч по-шикозно място, но защо ми е дори това. Аз често пътувам. Не си и падам много по лукса. Не, че ми пречи, харесва ми даже, но не копнея особено по него.

Не си мислете, че нямам никого. Напротив. Във фейсбук имам пет хиляди приятели. Харесва ми с тях, с всеки един от тях. Следя с интерес вълненията и трепетите им. Не пропускам и снимка, която са публикували млади и стари, руси и чернокоси, плешиви, с перуки, с шапки, забрадки, с бурки, с пънкарски прически, с конски опашки, с канадски ливади. Атлетични, с кореми, мършави, дебели. В униформи и всекидневни дрехи, във вечерни рокли за десетки хиляди или нещо спретнато купено от магазин на килограм. Със свои приятели, със свои врагове, с колеги, сами. На курорти край морски брегове и планини. В магазини, в предприятия, в ресторанти, в нощни барове, в парламентарни зали и други учреждения, в музеи, зоопаркове и още къде ли не.

Харесвам ги всички. Не просто кликам върху бутона, а наистина ги харесвам и ги разглеждам ли, разглеждам.

Свободното ми време минава в разглеждане на снимки.

Пиша комплименти, пиша колко много ми харесват, искрен съм. И хората знаят, че аз съм един позитивен, много позитивен човек.

Скромен съм, защо трябва да занимавам някого със своята особа. За да покажа, че съм жив публикувам статуси с котенца и кученца, понякога някоя мъдра или смешна мисъл. Сърчица и розички, пращам усмивки на всекиго, на всекиго честитя празниците и всяко радостно събитие от живота му.

Радват се, че ми създават добро настроение, понякога ми се чудят какво толкова откривам в снимките им.

А аз просто тренирам, изчислявам ъгли във всички възможни обстановки, които ми показват. Или с други думи: полезното с приятното. От една страна разпущам, а от друга тренирам.

Да, сигурно се сетихте. Позитивен човек съм, но работя като снайперист.