Богиня или проститутка

 Богиня или проститутка

Каза й да се съблече. Тя го направи делово.
Можеше да се изглези, през танцова стъпка да направи така, че да паднат дрехите й. Да го поглежда, да се усмихва и да му смигва. Твърде сух й се стори, по-простичкия и ясен маниер щеше да му хареса.

Добра оферта й предложи. Доста над тарифата, която обикновено вземаше. Когато й превърза очите я обля хлад.

Странни тръпки я задраскаха, но защо пък, какво пък толкова! Най-обикновена игра, даже изтъркана. Нещо имаше в допира му, пръстите му. Никога не беше й се случвало, щеше да избухне. Дори в представите й се случи. Видя се, как маха превръзката със замах, скача на крака и му крясва: “Това го играй със сестра си!”

Едва се овладя, даже намокриха очите й превръзката. Разтрепери се, после се възбуди. Изключително рядко й се случваше по време на работа. То и изобщо, в последните години. Обясни си го с парите, наистина доста извади.

-А, сега? – намери артистичност да го попита закачливо, но още се боеше. Той пък мълчи.

– Кажи, де!

Хвана я за ръка. Каза й, че е пред стълбище.

-Какво има? Къде ме водиш! Не може да ми се случи нищо, нали съзнаваш, пазят ме.

-Няма да ти се случи нищо – просто го каза и малката тревога изчезна. Изскърца врата.

“Сигурно ме води при жена си или ще ме остави на друг, който крие лицето си.”

-Ще се наложи да постоиш права.

-Щом те възбужда – отговори му с усмивка. -Музика искаш ли?

-Предпочитам.

-Вивалди?

-Нямаш ли Гънс?

-Всичко се намира. Всъщност и аз си ги обичам.

-Нищо, че сме костюмирани, а?

-Дръж това? – подаде й нещо в десницата, приличаше на дръжка на чанта или пазарска мрежа.

-Какво е това? – попита го.

-Ти не бива да знаеш.

Все едно видя усмивката му, пусна музиката и познатите акорди разбиха малкото останала тревога в гърдите й, но сега беше хладно. Каза му, че става течение. Май затвори прозорец и запали електрическа печка, усили музиката. Трябваше да му изкрещи да я чуе. Попита го, докога трябва да седи така. Почти в ухото й рече: “Потърпи! Потърпи!”

-Няма ли да ме чукаш?

-Никой не е хубаво да се ебава с тази която си сега.

-Коя съм?

-И все пак всеки го прави, макар да не е никак хубаво. Още малко и ще ти дам почивка.

-Сетих се – засмя се тя – Аз позирам...Но защо? Аз не съм художник, художниците го правят по-добре. Така съм чувала, че един на друг сте си модели. Така ли е?

-И обикновено не си взимаме толкова пари. А проститутките не задават въпроси. Хайде, можеш да починеш...Чакай, чакай...Не махай превръзката...Дай първо това което държиш.

-Преиграваш. Сетих се. В ръката си имам везни. Коя е тази с която никой не трябва да се ебава, а всеки го прави? Със завързани очи е и държи нещо си. Темида.

-Разби ме! – разочаровано се засмя и махна превръзката – Май ще ти искам ръката.

-Тя сега държи везните, а ти подценяваш жената. Всяка би се досетила. Искаше да огледа какво е направил, но я изведе от ателието. Пиха коняк и чай в стаята, в която се срещнаха. Поговориха си глупости. Направиха втори сеанс, а после и секс. Искаше й се да е в ателието, но той не обичал да показва незавършени творби.

Пак пиха и тогава той склони да й каже, защо й платил толкова, само и само да му позира. Трябвало му нейното лице.

-Какво пък му е на моето.

-Запази си за спомен везните.

-Наистина ли – целуна го по бузата. – Това ми е и зодията. – излъга го. После рече нещо което от самото начало й направи впечатление:

-Хубав дом.

-От родителите ми – отвърна й. -Те бяха богати.

-А ти?

-Аз просто печеля добре. Много добре, засега. Но просто печеля. Те се обичаха.

Допиха чашките. Тръгна си. Таксито й вече идваше, когато си спомни за забравените везни. Погледна назад. Беше загасил лампите. Няма да го безпокои сега, но друг път ще мине. Много сладки бяха. Сребърни, сигурно имат и някаква художествена стойност, но и да нямат. Просто са красиви, а и спомен.

Докато упражнява професията си, едва ли ще намери друг, на когото да позира, а този е и сладък. Все едно беше при гадже, не при клиент. Три удара я чакаха на следващият ден.

Квартирата й отарашена, всичко по-ценно откраднато, останалото изпочупено, спестените пари: няма ги. Те й без друго не стигаха да си оправи дълговете.

В университета открита документна измама, текат проверки, ще се стигне и до мистификациите с нейното следване. Дотук беше и то.

Звъни, брат й: баша й зле. И без друго няма какво да прави в столицата повече. Край на един кофти период. Реве в автобуса, сама не знае защо реве. Време беше цялата грозна комедия да приключи.

Ето я отново: три години по-късно.

Съвсем обикновена жена, при това добра съпруга. Отрязала дългата черна коса. Изрусила се, но е много стилна. Отслабнала е. Видимо състарена с десет години, но много по-сексапилна от онази объркана, вулгарна сладурана.

Трябваше да свидетелства за своя приятелка от факултета. И тогава се видя пред вратата на съдебната зала.

Онова лице, онази коса, онази поза. Статуя на Темида. В естественият ръст на модела.

Тези слепи ли са! Не виждат ли, че това е проститутка.

Изписано е просто. Оставил си е ръцете. Предал я е едно към едно. Объркана вулгарна сладурана.

Сърцето й заподскача, прилоша й. Спомни си за него, за преломната нощ и за забравените везни. Потърси го в дома му.

Звъня дълго. Отвори й някакъв дракон, познаваше този тип жени. Разколеба се, дали да не се направи на сбъркала адрес, но попита за него.

-Няма такова лице.

-Живееше тук.

-Вече не. Отдавна –имаше злорадство в гласа й.

-Къде мога да го намеря.

-Попитай някой бездомник! – изсмя се и тресна вратата.

* * *

Накара таксиметровия да мине пред съдебната зала.

Видя от далече статуята, деца си играеха пред нея, главите им прикриваха везните.

“Не виждат ли, че онова там е проститутка!”