Непознатата, а и не само

 Понеже ще се забележи и в "Непознатата...и други истории" ще го кажа отново, както когато се е случвало да ми задават въпроса и както когато твърде често се е срещал повода му в други мои книги.

Много често действието е в първо лице, женски род.
Това не е някаква извратена игра, нито пък има нещо общо със сексуалността ми.
Историите се разказват от жени, защото са истории на жени.
Как ги пиша?
Много лесно.
Представям си, че съм някъде със своя приятелка...
Близка или не чак толкова. Възможно е да се познаваме от часове, възможно е от дълги години, но и дълги години да не сме се срещали.
Къде се намираме?
Това е по-сложен въпрос и не го избирам аз.
Когато историята започне не ми прави впечатление.
По-важна е тя: историята.
По някое време мога да усетя, че сме седнали в някакъв сумрачен локал. Най-често на високите столове до бара.
Не употребявам алкохол от 20 години, но в магическия свят на въображението всичко е възможно.
Възможно е и да сме в леглото, но ако е имало любовна игра приключила е.
Отново е по-важна историята, която ми разказва тя - моята близка или далечна приятелка, отколкото какво се е случило между нас.
От този момент насетне - тя разказва, а пръстите ми пишат нейната история.
Посредник съм.
Медиум.
И може би човекът, който съпреживява болките й. Защото тези болки не са нито мъжки, нито женски, а човешки.
Писал съм тези разкази десетилетия преди уок-истериите, преди джендър-изстъпленията.
Засягано е и Мълчанието й. Не на тази или онази, а на жената: изобщо. На насилието. Най-вече психологическото. Другото...другото е страст и любов, с която съм се опитвал да Я разбера НЕЯ в абсолютните й стойности, не в конкретния й образ.
Естествено е, че когато се появиха кресливите политически "разбиращи я" и започнаха да пляскат с ръце и да тропат с крака, да веят лозунги ДЖЕНДЪР и прочие ми е било иронично към тях, после доста гадничко, че някой се опитва да ме учи на нещо, което сам не разбира, заради едната му политическа мода, а същото нещо е осмисляло творчеството ми, респективно живота.
Винаги съм си бил строго хетеросексуален във всякакъв характер (ако изобщо може да се разглежда сексуалността в различни характери), това само ми е помогнало да я разбирам и съпреживявам по-добре - НЕЯ НЕПОЗНАТАТА.
И да напиша нейните истории с мои пръсти.
На 15.11 от 18 часа, предстои премиера на книгата,
в зала "Библиотеката" на НЧ "Съгласие - 1869" Плевен
Заповядайте



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Покана: откъс

  "Заваля. Стичаше се дъждът по лицето ми, усещах как размазва грима; как разяжда душата ми, как ми връща онази, която не исках да бъда...