Ти нямаш пол,
ти нямаш раса,
ти нямаш Бог,
ти нямаш класа...
Трудът ти е нищо
гладът ти,
гневът ти,
ти нямаш чест,
родина,
любими,
щом ние ти кажем -
животът те смила
превръща те в каша,
в която със пръсти
глупак като теб
те прави на друго,
каквото ни трябва
дори да не трябва
да има,
но може
да бъде угодно,
защо не до утре,
а после отново:
на каша
до пръсти
и чучело ново
от старите дрипи,
да има,
ту за протести
или пък за фронта
или да целува
нозете по робски.
Ти нямаш ни знаме,
ни вкус,
ни ум,
ни си възпитан,
да мислиш,
да бъдеш,
да знаеш какво си,
но днеска сполучи,
че радиоточка
имаш
а ние:
в Европа,
най-мъдро ще кажем,
какво ще ти е нужно,
какво да обичаш,
кое ти е тъжно,
какво е лъжата,
дори да те лъжем
най-мъдро ще кажем,
с какво да се храниш,
какво да сънуваш,
какво да помисляш,
в какво да се молиш!
Когато убиваш: защо да
се радваш!
Когато те грабят,
те бият,
размазват,
защо си виновен
и трябва да славиш
от Бога, по-силно
тази Европа,
защото си нищо,
мислещо нищо!
Ти нямаш съвест,
щом ние ти кажем,
какво те боли
от какво се тревожиш,
какво не желаеш,
желаеш,
обичаш
и мразиш:
Това е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар