Свободата ми прилича на много други свободи. Тя има пагони с нашивката отговаряща на тежестта й. Има и вензели: две кръстосани пера. Наклонено кепе, по устав: два пръста над едната вежда и един пръст над другата вежда. Косите й са светли и биха напомняли листопад, ако не бяха стегнати с шнола. В изряден външен вид е, а походката й е строева, дори когато не върви в строй. Тя се събужда и заспива в едни и същи часове. Тя сгъва униформата по един и същи начин и я полага на шкафчето. Тя се отдава единствено на сън и единствено на кошмара си. Той прониква грубо, понякога дори болезнено в нея и често преди тя да отвори очите си, сънува изгрева като своята кръв. Макар никога не е проливала кръв, а кръвта й не е червена. Синя е. Не аристократично – синя, а е от мастилото на прочетените книги. И асимилираните от тях истини. Те са нейното кръвообръщение, а плътта й е: част от умъртвените ми в безсмислени търсения, мозъчни клетки. Ледените струйки които са шибали лицето ми, когато съм бил бездомен и безидеен са нейната пот, при това най-сладостната. Кошмарът за който говорих е всъщност аз. Не казах: съм аз, защото за това свое аз, мога да говоря само в трето лице. То е по-скоро сянката ми. Неосъщественото ми някога.
В най-красивите й сънища, тя е гола нимфа лутаща се из гора, обвита в облаци. Сънищата й са по-реални, отколкото битието й. Нейното битие е част от моя сън, нейните сънища са част от моето битие.
Свободата ми е идея, колкото е идея живота, изобщо. А това е много спорно. Просто я има. Отношенията ми с нея не са нито съпружески, нито любовни. Луд съм по зърната й, но пазя нейните правила. Любовта ми е много повече от нея и в нея откривам по-голяма свобода. И като споменах за зърната на свободата, не впивам устни в тях, защото ме е предупреждавала, че това води до пристрастяване, което ще я обезсмисли и тя ще се модифицира в своята противоположност, а мен с течение на времето ще убие, като преди това остави без дух.
Питал съм я понякога:
-Жена ли си?
Отвръщала ми е:
-Сбор от правила съм.
-Нима си свободата ми?
Тогава са пламвали косите й, очите й са се превръщали в бездни, безумно красива и страховита се е превръщала:
-Да, имаш правото да ми зададеш твоят въпрос, но не и аз правото да ти отговоря.
Мислех да премълча това, но тя ме помоли да го напиша. Разказах за кошмарите й, за красивите й сънища, но пропуснах съзнателно безсънните й нощи, а те са много, много повече.
Тогава тя излиза гола на плаца на казармата си. Превръща се в кучка и вие, вие, вие. Пробужда всички, докато гневните я пребият с камъни.
За да я съберат от пихтията й ръцете ми и пак създадат същата.
©Стефан Кръстев
05.03.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар