Танцувай, танцувай, танцувай - Харуки Мураками

Танцувай, танцувай, танцувай - Харуки Мураками

В началото бе приятната изненада. Не очаквах книгата да е продължение на "Преследване на дива овца". Веднага да си кажа обаче, че думичката "продължение" е с много уговорки. Това са две завършени отделни книги, а и доста различни една от друга. Харуки Мураками отприщва въображението кара те да си мислиш неща, които не си ги е и помислял, че ще си помислиш. В един момент ми се стори, че двете книги заедно са като най-новата история на България; в "Преследването на дива овца" ужаса примесен с ирония е отражение на тоталитаризъм, в "Танцувай, танцувай, танцувай" отново ужас примесен с ирония, но отражение на развит капитализъм (както го нарича и героя му), но какви асоциации ще пробудят магическите му разкази у отделния читател е непредвидимо. Защото възможностите са толкова, колкото пъти ще бъдат прочетени книгите му.
Героите Човекът овца, безименния мъж на средна възраст: Аз - първо лице и Кику са и от "Преследване на дива овца" - те са и основните връзки между двете книги. Но в "Преследване на дива овца" Кику нямаше име: бе приятелката, любовницата, модела с най-красивите уши. И тук е ред да си кажа, че към "Преследване на дива овца" изпитах една чисто лична, индивидуална слабост, защото всички герои в тази книга бяха анонимни, най-много с прякори. Същото съм експериментирал няколко години в разказите си, макар и по малко различна причина. При мен бе търсенето на космополитно психологическо състояние, което не е обвързано с националността или етноса на героя. При Харуки Мураками, чрез героя си е обяснил в книгата, много, много образно, същността трябва да е преди наименованието си, то да отговаря на вече осъщественото.
И много ми се искаше "Танцувай, танцувай, танцувай" да е повече продължение на "Преследване на дива овца" отколкото отделна книга.
Но книгите са много различни. "Танцувай, танцувай, танцувай" е романа с най-малко фантастични елементи от всички на Харуки Мураками, които до сега съм прочел (1Q84, "Краят на света или страната на чудесата за непукисти", "Кафка на плажа", "Преследване на дива овца", "Хроника на птицата с пружина".
Магическото е капка, но предава дъх на цялата книга, а е и много ефектно, защото по сюжет книгата си е трилър.
И в логиката на термина: Магически реализъм, бих я определил като Магически трилър.
Една препоръка: първо да се прочете "Преследване на дива овца", иначе по-трудно ще се възприеме очарованието й