Той не умираше.
Просто времето го поглъщаше.
Поглъщаше го като
блато все по-дълбоко в човешкото минало, което за него бе едно безкрайно
настояще.
Убиваха го. Губеше
личност не и памет.
Неговите спомени бяха
бъдещето на останалите. Не можеше с никого да ги сподели, защото да му повярват
– означаваше да изгубят мечтите си.
Без надежди пътуваше
назад към първобитното, крепен единствено от любопитството да види онова, което
знаеше какво е, но все пак с очите си да се увери, че е същото.
Цивилизацията пред
него рухваше, подмладяваше се, ставаше по-дръзка, по-порочна, по-сурова и
искрена, а той искаше да забравя, да може да се помири със спомените от своето минало,
което за другите тепърва ще настъпи.
Премиера 14.09.2014 тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар