Преки улици между света

Сутринта разбра, че е болен. Усмивката се изрисува. Понякога я мразеше. Говореше много, не означаваше нищо. Някои се плашеха от нея, той и беше свикнал. В трамвая почувства, че се задушава. Нямаше много хора, но се чувстваше прегазен от талази потни тела и лица. Чувстваше болката на всички, поемаше я в себе си, искаше да я изцеди и да я превърне в някакъв смисъл и тя да престане да е болка. Сума от непонятни взаимно

Човекът със стъклената сянка

Една сутрин реших, че имам стъклена сянка. Сигурно блещуканията на росата й предаваха очарователното чувство на крехкост което създава стъклото. Зазоряваше, лъчите падаха полегато и сянката ми беше дълга, побоях се да не я ударя при завоите в стена или бордюр, следвах я много внимателно, движех я бавно и предпазливо. Играта ме увлече и изпитвах усещането, че нося много скъп и чуплив материал. Обиколих от далече улиците по които очаквах буен наплив от хора, колкото и да си удължавах пътя преминах далеч от шосетата по които преминаваха коли и забравих, че закъснявам за работа, дори забравих, че имам задължения.

Цепелинът и помиарчето

 

   Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/

- Не бива да заплача, не… Още малко и ще ми мине горчилката, ще мине, нали?

Чувството й ме завладяваше. Стотици стипци щипеха гърлото ми. Аз щях да заплача, не го правя често, не помня изобщо откога не съм плакал, май последните ми сълзи бяха пиянски. Не знам, не помня, много отдавна не съм се размеквал, много отдавна.
- Аз не плаках толкова дълго, няма да плача и сега. Казвала ли съм ти, че съм загубила син…
Ч

Фонтани в кармин

Всеки миг щеше да го хипнотизира. Това не трябваше да става.
Не трябва да се подаваш на опиянителното въздействие на красотата, а да запазиш разума си и да откриеш пукнатините й, грубите пръсти на твореца. Онова което той не е забелязал у себе си, не е успял да надмогне. Някъде там в  умопомрачителното е чисто човешкото. Не може да няма слабости и започна да ги долавя.

Уродът

Мълвата оживи градчето, от ухо на ухо, слухът обхождаше
града, растърсваше и шокираше, рисуваше недоверчиви и
любопитни изражения, разразяваше мрачни фантазии, събуждаше
трепети на ужаса. Изкривяваше се и достигаше изкривен и

Мистерия преди възкресение

                                                        Колаж: Elfi Elfida /линк от блога й/


Мораториумът по смъртните присъди го свари неподготвен.
Отначало го прие с безразличие, но с дните, с месеците, с натежаващият календар, набъбващото време в сокове на живото, все още желаещото и неспособно, с капризите които се изявяваха навън, тъй силно, че вибрираха по тежките стени, превръщаха се в смисъл и тук,

Аз съм зомб - адово изчадие

                                                     Колаж: Elfi Elfida /линк към блога й/
                                                    
Стана ми много тежко, като разбрах, че Катя е абортирала. Обзе ме недоумение. Бракът ни още от самото начало бе чудесен, с изключение на това, че вече пет години нямаме дете.
Много се зарадвахме когато разбрахме, че тя най-сетне е забременяла....