Сърдечно благодаря на Любомир Матеев за превода на откъсите
Напрежението:
"...Още тълпа се натрупа около колата. Биеха с юмруци по покрива, пукнаха и предното стъкло. Подаваха беззъби усмивки. Някои насочваха оръжие, а после вдигаха дула нагоре и стреляха към небесата. Един се качи на предния капак и затанцува. Ритаха гумите, протягаха през счупения прозорец ръце. Смееха се и пееха нещо. Говореха един през друг. За смазване. За разкъсване. За запалване. Имаше и жени. Дори и малки деца. Явор имаше чувството, че ще сдъвчат колата. Намираха се в преса от плът. Англичанката се давеше в плач. Мъжът й беше блед, с израз на дете. Явор, изпуснал нерви, се смееше и не можеше да се спре. Вдигнаха едната страна на колата. Помисли си, че ще я преобърнат, но само я пуснаха от високо. Последваха удари с щанги и с приклади по покривите. Пръсна се на парчета и стъклото до англичанката. После - и това до шофьора. Пръсна се и задното, а предното висеше разкъсано като знаме.
Стоварваха бойни чукове и колата сякаш се свиваше от ударите. Вили нахлуха през прозорците. Тримата се наведоха, колкото могат, за да не ги намушат. Кирка проби покрива и острието й се спря на сантиметри пред гърдите на Явор..."
"...Още тълпа се натрупа около колата. Биеха с юмруци по покрива, пукнаха и предното стъкло. Подаваха беззъби усмивки. Някои насочваха оръжие, а после вдигаха дула нагоре и стреляха към небесата. Един се качи на предния капак и затанцува. Ритаха гумите, протягаха през счупения прозорец ръце. Смееха се и пееха нещо. Говореха един през друг. За смазване. За разкъсване. За запалване. Имаше и жени. Дори и малки деца. Явор имаше чувството, че ще сдъвчат колата. Намираха се в преса от плът. Англичанката се давеше в плач. Мъжът й беше блед, с израз на дете. Явор, изпуснал нерви, се смееше и не можеше да се спре. Вдигнаха едната страна на колата. Помисли си, че ще я преобърнат, но само я пуснаха от високо. Последваха удари с щанги и с приклади по покривите. Пръсна се на парчета и стъклото до англичанката. После - и това до шофьора. Пръсна се и задното, а предното висеше разкъсано като знаме.
Стоварваха бойни чукове и колата сякаш се свиваше от ударите. Вили нахлуха през прозорците. Тримата се наведоха, колкото могат, за да не ги намушат. Кирка проби покрива и острието й се спря на сантиметри пред гърдите на Явор..."
The tension:
“… Yet more croud had grown around the car. Fists were hiting the roof, the front glass had been broken. No-teeth smiles were imposed. Some were pointing them with a weapon, and then were firing upon the skies. One had climbed on the car’s front cover and started dancing. Some were kicking the tires, others were sticking their hands through the broken windows. Smiling and singing something. All speaking at the same time. For smashing. For torning. For fireing. There were women. Even small children. Yavor felt as if they were about to chew the car. They turned out pressed by flesh. The British lady was choking on tears. Her husband was pale, with childish face. Fallen in nervous breakdown, Yavor could not stop laughing. The one side of the car was lifted up. Yavor tought they would turn it, but they only left it to fall down back. Strikes by iron sticks and buttstocks followed. The glass close to the British lady burst into particles. Then – the driver’s one. The back glass also burst into particles, the front one was hanging as a torned flag.
Huge hammers were bumping the automobile and it was as if shrinking by the strikes. Manure forks rushed through the windows. The three bent down as much as they could to avoid being sticked. A pick broke through the roof and its blade positioned centimeters away from Yavor’s chest.
