понеделник, 14 декември 2015 г.

Home, Sweet Home...и Явор Цанев

В „Страноприемницата” е най-младежкия, но и най-приказен автор, там е най-често затрогващ до сълзи.
Във „Вино за мъртвите” е вече по-сложно. Книгата започва и завършва със сходен мотив, като че ли една история се отваря, в неин контекст са всички останали до затварянето им с последната страница. Освен това, колкото и жанрово, и стилово различни да са усещат се почти недоловимите нишки между разказите, които ги задържат в общо тяло и общ дух. Има повече настроения, отколкото в
„Страноприемницата”, но единно послание, в което като хорови гласове се сливат посланията на всички разкази.
„Слънчогледите” е първата, която излиза с цветна корица, не би имало смисъл да говоря за опаковката, ако тя не беше и част от съдържанието. Същият мрачен, изненадващ, понякога страховит, мъдруващ и говорещ с притчи и алегории дух, но вече оцветен с доминиращия хумор. Стане ти мрачно, стане ти черно и неочаквано избухнеш в смях на нещо уж дребно, но на мястото си. Като смигване е и светлина на светофар – знак, който ти казва да мислиш по-спокойно. Има за какво да мислиш, много при това, но не е необходимо да си блъскаш главата и да се разстройваш. Животът е достатъчно отвратителен, че да бъде смешен, а прекрасното го има въпреки всичко.
И ето следващия сборник „Home, swwet home” уж все разкази, уж все писани по различни поводи: конкурси, просто така, защото им е дошло времето или за някое друго предизвикателство от живота и мрежата, но все сборниците различни. Извадени от тях разказите си имат смисъла, но събрани наедно вече имат друг смисъл. Майсторското съчетание прави от добрите разкази прекрасна книга, а това съчетание е едно от многобройните умения на изтънчения естет Явор Цанев. 
„Home, swwet home” е по-фантастична, по-космическа от останалите. В началото, в знак на признателност Явор Цанев пише посвещението си до Бредбъри и Шекли, а нататък обичащия фантастика читател е приятно изненадан, защото разказите са като едно общо въплъщение на Бредбъри и Шекли. От една страна е парадоксалния, забавляващия се с преобръщане на проекции и реалности динамичен Шекли, но езика и по-силните, по-поетични чувства са си на Бредбъри. И така върви до „Оцеляващия” където лично аз се зачудих, дали това не е предистория на цял Тери Пратчет. Бредбъри ли доминира или Шекли? Може би Шекли, той преобръща не само реалността, а и безсмъртни образи от изкуството и културата, но стигне ли се до Тери Пратчет – за да се шегуваш с Тери Пратчет, който преди всички се шегува в себе си трябва да се превърнеш в Тери Пратчет и дори Шекли да се беше опитал пак щеше да се превърне в Тери Пратчет, в Тери Пратчет се е превърнал за кратко и Явор Цанев. 
Както и в другите книги, освен динамичния сюжет е и посланието. Явор Цанев остава верен на правилото си във всеки разказ да има послание. Няма да видите назидателно махане с пръст, нито пък авторови разсъждения, директно отправяне на това послание, дори и по най-мекия начин. Всичко е в алегоричността на сюжетите, емоционалното изживяване на героите в срещата им с истината – страховита или усмихната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email