хумористична фантастика

От -

Двуизмерните
Съществото
Видях я
Диханието на звяра
По ревера
Вуйчо ми отдалеч
Порно краля
Четири дни
Скорост
Без мозък
Цвете без аромат


НАЗАД КЪМ ВСИЧКИ ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ  

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Квадратен сантиметър полет

От -
Изображение
Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се  превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха скучни или играта с  останалите не чак толкова интересна, а не можех да се  отцепя, за да не ме низвергнат или когато не можех да заспя, а чувах нашите как се карат или когато майка просто  плачеше, а баща ми пак грачеше пиян, когато исках да замина  на екскурзия с останалите, а семейният бюджет както винаги
цялата публикация »

Сетива по избор

От -
-Сетивното е определящо за същността, а то може да се сподели. Една малка операция и попадаш в световната мрежа от усещания. От този момент си част от нея, можеш да си избереш на виждаш златистата пяна на океана, край брега на собственият си остров, с очите на холивудска звезда или да погледнеш над планетата през тъмните очила на покорител на
цялата публикация »

Историята на една актова фотография

От -
  За пръв път се почувствах истинска. Прииска ми се да му кажа нещо мило, но сторих ли го щях да се катурна. Да се разплача, да го прегърна и да не го пусна никога. Само се усмихвах. Исках да е курвенски. Може и да се е получило. Принципно си го умея. Когато искам да наскърбя, когато трябва да разкарам. Искам да го открия. Търся го от месеци. По-трудно се оказа, отколкото си мислех, че е възможно. Той ме снима, снима ме гола. Съгласих се, всъщност си го поощрих. Разделяхме се. Ако изобщо съм го обичала, още го обичах. Прощална нощ - най-глупавото в цялата ни нелепа връзка. Казах му, че съм пред брак. Очите му станаха изведнъж толкова големи, че съвсем изгуби мъжкият си облик и заприлича на дете. Кимна, май прехапа устни. Засмях се, засмя се и той. Прегърнахме се, вече и до секс не ни беше. После и тази прегръдка стана досадна. Пихме малко, говорихме си глупости. Въртяхме стара плоча. И последното ми колебание, че желая да се случи така, изчезна. Само на осемнадесет бях тогава. Още изгл
цялата публикация »