Публикации

Показват се публикации от Януари 4, 2015

Наследницата, първа част от Кралицата на здрача на Гери Йо

Изображение
"Наследницата"  – удоволствието от прочитането й ще е пълно, ако човек обича да се забавлява четейки и обича четейки да се забавлява. И все пак това удоволствие може да си има предястие или десерт. Само комбинирайте четенето на „Наследницата” със „Стрина”, книгата на една от най-добрите приятелки на Гери Йо, Сев Самоковлийска и макар двете книги да нямат нищо общо тематично ще разберете за какво иде реч. Няма кой да бъде критичен, кой да бъде злостен към "Наследницата" освен предварително настроен трол срещу толкова симпатично вампирско четиво. Борба за надмощие между върколаците на Волкар подкрепяни от вампири ренегати и наследниците на Граф Дракула под хегемонията на Виктория, схватки и историята на всеки един от главните действащи лица като ретроспекция. Повече не искам да пиша за сюжета защото ще е спойлер, а да се убие удоволствието от четенето на подобна книга си е вампирщина. Действието уж се развива в наше време, уж в северната част на България, ала

За Седем възела и седем пробуждания на Ана Величкова

Изображение
„Човешката топлина, сърце...това са понятия, непотребни за подобна власт над безкрайността. Завинаги ще изгубиш способността да се трансформираш в ускорено енергополе; ще се превърнеш в уязвимо същество; ще зависиш от крайното пространство-време, а битието ти едва започнало ще се прекъсне. Не се погубвай напразно, Мк!” „Безсмъртието е относително. Вечността в краткия човешки живот се подчинява на други закони.” „Земна жена”, разказ от „Седем възела и седем пробуждания” Ана Величкова Ако човека наистина е мост към свръхчовека, както твърди Заратустра на Ницше, то голяма част от героите на „Седем възела и седем пробуждания” са преминали този мост стигнали са до заветния бряг, но върнали се назад, предпочели човешкото, не толкова съвършеното, но споделеното с другиго. Предпочели са любовта пред самотата на абсолютното. И не е само в разказа „Земна жена”, който най-силно ме очарова. Героите забравят необятността на космоса, отказват се да използват свои открития, в случаи дори

За Обратната страна на Ана Величкова

Изображение
Пълна хармония, но без стремежи! Нима е възможна? И ако е възможна, няма ли човек отново да избере стремежите пред подобна хармония, която неизбежно би го довела до регрес? Като, че ли това е основния въпрос в „Каменната стълба” – новелата, която освен едноименния роман е включена в изданието на „Хр. Г. Данов”. Поне аз си го зададох докато четях „Каменната стълба”, а след него идваха още и още по-предизвикателни и по-рогати въпроси: за прогреса и щастието, за неизбежния риск с който е свързано човешкото съществуване. И какво ме кара да дълбая своята каменна стълба. И в „Каменната стълба”, и в „Обратната страна” Ана Величкова е останала вярна на себе си. Шеметно действие, приключения, остър сюжет, оригинални научно – фантастични елементи и освен буквално и алегорично значение на събитията. След глобална катастрофа група от оцелели попада на планета – истински Едем, природата влиза в контакт с тях. И тук е много, много оригинално защото е описана нирвана по научен, макар и фантастичен

Самодивско хоро

На фотографиите не бяха излезли. Виждаше се реката, спокойният вир, лунният образ отразен в нея, някакво лице надничаше иззад гъсталаците, бледо и безизразно, изглежда моето. Не разбирам как съм снимал себе си от другата страна на вира…. -Шумно е!-шептеше тя, сгушила се като мъничка, под мишницата ми – Много е шумно при вас. Автобусът смени скорости, следваше наклон, едва пъплеше. Струваше ми се, че й е лошо.  Каквато и да е било следа не открих сутринта на мястото, а гуляят им беше разюздан. Имах чувството, че ще изпотрошат всичко около себе си. Как никой не ги чуваше, селото беше на някакви си двеста – триста метра. Дори животните не бяха неспокойни, няколко кучета се разлаяха и замлъкнаха. Наскоро напуснах семейството си. Събудих се една сутрин и осъзнах, че не съм щастлив. Мелодията още звучеше в съзнанието ми. Онази от детството. Още не познавах нотите тогава, а когато ги научих, мелодията ме напусна. Все едно никога не бях я чувал. Имаше нещо в нея, което я правеше невъзможна за

За Кристалната огърлица на Ана Величкова

Изображение
„Веднъж Вирнал му показа празното място на стената срещу входа. -Напиши го с мъдрост, до която сам си достигнал. Но не бързай, защото други хора ще дойдат след теб да прочетат надписа.” „Кристалната огърлица” Ана Величкова Мойрите имат чувство за хумор. Няма как Ана Величкова да е знаела, че думите на нейния герой, мъдрец от цивилизация с близка до елинската и тракийска култура, ще бъдат публикувани и на стена във фейсбук. А в това, което стария мъдрец съветва младия си ученик, няма да е зле да се вслушаме всички. И малки, и големи. Светът се мени, технологиите се развиват, с тях и модата, а с нея изглежда и нравите, ала много неща остават неизменни. И точно в тях – тези неизменните черти в характера на човека е риска, големия риск, но и надеждата. От една страна безумието, неутолимата жажда за власт, за притежание над души и материални облаги; от друга добродетелите – любовта, любовта към свободата, солидарността, а в книгата особено важно значение има и умереността. И както п

За Пришълецът на Ана Величкова

„Който прави дисекция на красотата, сам се порязва.” Горните думи са на Мария – героиня от романа на Ана Величкова: „Пришълецът”, отправени са към главния герой Кирил, когато той впечатлен от красотата на розите (вижда ги за пръв път живота си) несъзнателно започва да анализира тази красота математически. Дано не изпадна в тази конфузна ситуация, за това ще се опитам да опиша най-импулсивните си първи впечатления пред това да анализирам книга на един от класиците в българската фантастика, какъвто е Ана Величкова. Ще се опитам, но няма да успея. Защото в духа на книгата е да се подхожда с разум към чувствата, а също да се приема с чувство човешката разумност. Както Кирил, така и всички останали герои са рационалисти, учени, всеки отдаден на своята област, на своята дарба, но наедно с това млади духове – преизпълнени с копнежи, поривисти, сърцати, а особено чаровната Мира буквално има способностите да съпреживява цялата планета: птичките, мурите, Кирил, останалите, останалото.