Археология на подсъзнателното

Като всяко цвете и той беше градинар, като повечето цветя – изключителен градинар. Обичаше градинката си от очи. Влагаше цялата любов в поддържането й. Имаше любопитни очи на пощальони и девствени очи имаше очи – сладострастни огньове и очи – утринни надежди, очи – водопади и битови очи, уморени очи виещи стебла около оградата и зорки очи впили корени в тях. Зорките очи са плевел, но вървят скъпо заради лечебните си свойства. От тях се правят отвари екстракта от които е добра тор и пази от почти всички други плевели. Където се разпръсне, завистливите погледи дори да поникнат са съвсем слаби и не могат да добият силите с които обикновено задушават стръковете около себе си. Не никнат и очите на апатията които разпръснат ли блясък и прашец, затварят всички останали очи. Критичните погледи пускат корен

Два дни беше истинско сафари. Гонехме ги из улиците и храсталаците, по покривите и мазите, сваляхме ги от дърветата и откривахме дълбоко замаскирани техни бърлоги. Просто искахме да ги изкъпем, обръснем и облечем в прилични дрехи. Идваше високопоставен гост. Боядисахме преди седмица фасадите си в светли тонове. Почистихме парка и засадихме дръвчета. Поправихме светофара и сменихме счупените стъкла. Аз и останалите ловци на бездомни кучета нямахме много работа, защото през цялото време си я гледаме съвестно, но на нас се прехвърли отговорността и за бездомните хора. Не беше честно, но после стана забавно. Повечето като разбраха за топлата храна и чистите дрехи дойдоха сами. Други гледаха с недоверие, мислеха, че ще ги заведат в газова камера. Една жена каза всичките си молитви и се разпищя когато пуснахме душа. После не вярваше, че е жива. Давахме и огледала за да се увери, че е тук и сега,

Доста месеци, като войник, "скатавах" в помощното стопанство, където четирима човека гледахме около петстотин прасета. Свинарниците бяха модерни за времето си. Имам и изключителни спомени, от това странно място малко над Смолян. Задължението ни беше да се грижим за прасетата и станат ли сто и двадесет килограма, идваше камион и ги товарихме, а той ги отвеждаше в "Родопа", където естествено бяха превръщани в месо. Взимахме ги малки или отглеждахме такива каквито се раждаха при нас. Обикновено свинките се опрасваха нощем и трябваше да дежурим, за да не прегазят прасетата. Мислех си, често, че по това време трябваше да обикалям с автомат по границата и пак да не спя, но в единият случай се очакваше ръцете ми да дадат живота, а в другият да го отнемат. Както и да е, Сред подрастващите имаше прасета "тузари", които командваха бокса, първи стигаха до коритото в което изливахме фуража, имаше прасета "опоненти" които се бореха за първото място, понякога

Нещо тревожно опари мислите й и отмина, идеше да издере очите на мръсницата, а него да прегази като червей. Чувстваше се унизена. Той й казваше, че я харесва, хвърляше й разтапящи погледи, пикантни закачки, смигаше й, миризмата си изменяше даже, бръчките на панталона си изтягаше, очите си по-светли правеше, гърба си изправяше, остроумен й закачлив ставаше, очароваше я, но тя се чувстваше объркана, защото той имаше здраво семейство. Сега го виждаше да флиртува с малката мърла, продавачка на вестници. Руса дребна болонка, сладурана тип – порнокатриса. Хилеше се като тамагочи. Цяла сапунена опера разиграваха, а тя седнала на кафе в бистрото зад вестникарската будка, прикрита от храст слушаше всичко. Нямаше права над него, съзнаваше го. Зле обаче й беше.  Искаше й се да му каже, че е свиня, но малката кучка си го заслужаваше. Вече й бяха паднали гащите, сигурно й е цъфнала като трендафил.  Кифла лигава! Нямаше скрупули, не мисли, че може да му е дъщеря, а той си има семейство. Слушаше ги.