Археология на подсъзнателното

Има теми – вечни предизвикателства за автора и неговото майсторство. Познати са и в литературата и киното имат своите шедьоври, десетки и стотици по-слаби изпълнения. Изглеждат дори изчерпани, но не и за добрите и още по-добри творци, а най-добрите създават от тях нови шедьоври, които затъмняват дори впечатленията от най-старите, когато сюжетите освен с всичко останало са разполагали и с очарованието на оригиналността. „Всичко е съдбовно” е сборник с четиринадесет такива теми. По-убедителен начин на Стивън Кинг да покаже за пореден път виртуозност, просто няма. И лично приемам за ирония заглавието на предговора, в който Стивън Кинг сам се нарича: „Творец на почти умиращо изкуство” след като доказва, че и стара история може да звучи по нов начин, че тезата „всичко е казано – всичко е писано” в практиката на изкуството е изобщо без сила, докато има подобни разказвачи.   Всяка от историите грабва, забравяш за подобни.  Не ги четеш, изживяваш ги, като дете пред огнището, омагьосан

Как ме позна, нямам представа. Бяха минали седемнадесет години, бях започнал да оплешивявам и тежах най-малко с двадесет килограма повече. И иначе се обличах, и различна походка имах, но още щом извика името ми придружено от сладкото: „ама хей ти ли си?”, се превърнах в онзи импулсивен юноша който бях, тогава. Изрекох нещо глупаво, грабнах я и я разцелувах насред площада, пък нека някой е видял и да доложи на жена ми, че и на щерките, че и на тъщата. Хванах я за ръка и не исках да я пускам. Дръпна се два три пъти, а после така се усмихна, че ме разтопи и възбуди. Каза ми сериозно, че бърза. Аз пък не исках и да чувам. Не и без да пием по нещо. Затъжил съм се, гаден ми бил деня, чувствал съм, че нещо ще оправи настроението ми, да не го прави по-отвратително отколкото и без друго да е. Засмя се, същата си беше останала макар значително по-привлекателна, малко отслабнала и изрусена. 

Вижте, аз не се разбирам. Имам интелигентен вид и знам, че казвам мъдри неща, но съм глупава.  Той ме разбира по-добре от самата мен и ми помага и аз да се разбера. Някога беше щастлив с мен, отделяше ми цялото си време, не мислеше за нищо друго, не мислеше за друга дори когато имаше любовница. Изливаше цялата си страст в мен, пълнеше ме със себе си. Забравяше, че го има и има нещо каквото и да било извън мен.

Откачалката пак се беше напил при откриването на изложбата си и две думи на кръст не успя да каже, преди да го отведат да си поспи. Поведението му е скандално, но че е гений, гений е…  Балансът на агресия в картините му и приложните му творби показва истинската хармония, създава чувство на комфорт и усещане за равновесие между противопоставящите се сили между битието и личността. Разделяше света на психологическа и геометрична реалност, а между тях като знак за равенство поставяше откритата от него форма простираща се поравно измежду териториите на двете реалности. 

Последното което видях беше как мургав мъж излезе от къщата. Изглеждаше тъжен, изведнъж се усмихна, вдигна патерицата си победоносно над главата, хвана я с двете ръце и я строши в крака с който преди това куцаше. Многобройното му семейство се хвърли да го прегръща. Бих се усъмнил, че е истина, но преди него излезе момиче с явна анорексия. Едва ли тежеше и тридесет килограма. Започна да яде вафлата която нейната майка й подаде.  Поговорих с човек който беше сигурен, че с едно единствено докосване старицата е разбила камъните в бъбреците му… „Не, днес не ме боляха, но изведнъж разбрах какво е усещането да са здрави. Олекна ми, цветовете чак се промениха.”

Изненадах се като го видях на вратата, чак леко подскочих. Поканих го, това и очакваше. Мислех, че ще е на чай, предпочете водка. Не знаех, че пие. Започна да говори за нея. Каза ми повече, доста ме учуди. Мислех, че й е съпруг. Оказа се, че е неин брат. Сигурно са от различни бащи. Изобщо не си приличаха. Налях си, чукнах чашата си с неговата и му казах с усмивка, че ще го размажа. Не трепна, бръкна в джоба си извади бележката ми която й пратих. Разгърна я на масата и я изрита с показалец.  -Не го прави повече! Не знаеш какво й причиняваш. Тя не…Разбери! Грубо ще прозвучи, но тя не е нормална. Свих устни неволно. Щях да кажа нещо много гневно, но той продължи: -Стяган ли си бил с каиши, за да не беснееш! -Но тя…

Някои хора са доста отмъстителни към бившите си половинки. С усмивка, един шеговит разказ по темата. "Отмъщение" Клонът се изви. Стори ми се, че изпращя. Леко се хлъзнах. Помислих си, че това е краят ми или най-малко ще остана на инвалидна количка до края на дните си. Деляха ме сантиметри. Протегнах максимално шия. Отпуснах пръсти. Държах се само на

Ако можех да си избера в коя книга да живея, без да се разколебая дори бих избрал "Междинна станция". Ако можех да си избера кой литературен герой бих искал да бъда, пак без колебание бих избрал Инок - главния герой на "Междинна станция". Инок е особняк. Дори за малкото си съседи, фермери в пустеещо място в прерията, минава за особняк. Необщителен е, вглъбен в себе си, на всичкото отгоре...изглежда безсмъртен. Те

Не успях да събера парите за откупа на колата и останах без нея. Вдигнаха ми я посред бял ден. Беше гарирана пред дома ми. Минути преди това стоях на прозореца и ако точно в този момент не ми позвъниха по телефона от службата, щеше да стане през очите ми.  Наглост! Случи се преди година и още чакам нещо от застраховката. Ще има да чакам.  Преди четири месеца нахлуха в дома. Спели сме с жената най-спокойно в спалнята. Не знам какво щеше да се случи, ако някой от нас се бе събудил да отиде до тоалетната или да пие чаша вода. Аз не спя спокойно. Тя не е много добре с бъбреците и уринира често. И тази нощ е ставала. Може да е било минути преди влизането им или след излизането им. Може, дори, да са били спотаени зад някоя завеса. Не смея да си помисля какво можеше да се случи, ако ги беше видяла. 

Да съм умен, не съм, но смятам по-бързо и от компютър.  Липсва ми въображение и езика ми не е добър, макар да съм прочел с пъти повече книги от всеки филолог. Чета страница за 15 – 40 секунди, според зависимост от шрифта и големината на страницата, тоест броят на думите и знаците отпечатан от нея. Съдържанието няма значение защото помня текста наизуст. Компресирам го в едно тъмно чекмедже в паметта си и притрябва ли ми забавление го вадя. Свои думи обаче трудно нареждам в изражение. Да изразя свое чувство е почти немислимо.