Публикации

Показват се публикации от Април 21, 2013

Самотата е в измислиците, малката

Самотата е в измислиците, малката Трепна при застрашителния шум. Огледа се, няколко бездомни кучета бягаха към края на улицата. Едно от тях стискаше нещо между зъбите, приличаше на плик за хранителни продукти. Други две, като че ли се опитваха да му го отнемат. Или просто си играеха. Освен тях, никаква жива душа. Сърцето й още подскачаше. Попита се по няколко различни начина, накъде е тръгнала. Още държеше входната врата на блока отворена. Не смееше да я пусне. „Накъде, накъде съм тръгнала?”

Дъщерята на слънцето - 3 глава, разказ от Мадам Мистерия

Крупието и ти Крупие съм в Казиното на живота. При нас идват най-щаст­ли­вите. Погубените. Трябва да опустошиш душата си, за да откри­еш сред дюните на духа истините, които е късно вече да пропи­лееш, а рано да приемеш. Вятърът си играе с тях, разпилява ги около теб. Миражите тук не те заблуждават, те са забавление. Не е на ниво, не раз­карва висналата скука. Но като я споменах, нея - ску­ката, тя сама за себе си е развлечение. Гъделичка приятно. На­пом­ня ти, че си толкова пораснал, че онова, което радва при­личащото на шестго­дишно сладурче човечество, теб те отегчава. Защото си голям, но не гледаш на порастването си сериозно. Дърт и скапан си, цитирам те. Такъв си, но ти се харесваш. Със скуката - духовната, с отегчението. Раменете ти са

Дъщерята на слънцето, втора глава от книгата Мадам Мистерия

Казиното на живота Той вижда кула, но си мисли, че вижда жена. И това, в което са вперени очите му, наистина е жена, но той в нея вижда кула и си мисли, че така изглежда жената. Разтърсва глава. Опомня се пред волана. Не шофира бързо, просто уверено. Уверено мисли, уверени са и действията му. В съ­нищата си също е уверен. Не разказвам негов сън, а нещо, което му се случи, разказвам го по начин, който той не разбра.

Първа глава на "Дъщерята на слънцето" - разказ от "Мадам Мистерия"

Представете си крепост със златни стени. Бездънни ровове око­ло тях, а до ръба на рововете - сган разбойници. Очите им - пъл­­ни. Хип­нотизирани са от гледката. Алчни до безумие, забра­вили глад и жажда, стоят зяпнали дълго, дълго, докато по-силната от фантазията им биология ги пробуди, накара ги да обърнат гръб и с приведени глави да тръгнат, влачейки крака, отказали се от не­дос­тижимия си блян, разкрил се пред очите им. Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реал­на. Представете си, че тази крепост сияе. От по-далече, от там, от­къ­дето не се виждат рововете й, създава чувство за кацнало мал­ко слънце. Предизвиква усмивка. Гъделичка въздуха. Създава чувство за пърхащи разноцветни пеперуди и носещи се из въздуха глухарчета. Предизвиква радостно и закачливо настроение. Пред­ставете си я. А сега си представете, че вътре в нея броди една ним­фа. В бели ефирни дрехи е, крехко тяло, детински поглед. Вижда надалече, вижда през прозорците чувството, което създава, но т

Да почистим Утопия за един ден

Не е изкуство. Когато ме попитат, твърдя обратното - казвам, че е. В действителност е много лесно: трябва да се научиш да спиш, просто спокойно да спиш. Но да спиш прав, да спиш с отворени очи и с онова изражение, което трябва да имаш. Аз съм манекен. Не от тези, които разхождат дрехи по модните подиуми, а от онези, които стоим по витрините на престижните магазини също като своите колеги – куклите. За тридесет и пет часа в седмицата се различавам от тях единствено по това, че имам душа. Това, че мигам, че леко се потя и прониже ли ме острие, вероятно ще закървя, са подробности,

За троли и какво ли още не в Стрина на Северина Самоковлийска

„Стрина”  от Северина Самоковлийска – смях до припадък Безброй са причините много милиони от малко милионното ни население да се чувстват неудовлетворени. Знаем си ги, нали? Страшничко, а и тъжно! Но може и да бъде много, много смешно! Зависи как ще се разкаже. Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване. Да, може да бъде смешно, без да престане да е тъжно. Поглеждаме от страни тъгата, превъзмогваме я и поне за времето, в което трае настроението, сме по-силни от нея. Част от тези много милиони, които се чувстват неудовлетворени се нуждаят от алегоричен образ на цял свят, който им пречи да живеят щастливо. Нуждаят се от иконата на своята омраза. Върху която да излеят гнева си, цялата си изобретателност и креативност за правене на мръсно. Знаем си го, нали? Страшничко, а и тъжно! Но може и да бъде много, много смешно! Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което сълзите потичат по две причини:

Какво е "Мадам Еротика"?

Изображение
Какво е „Мадам Еротика” (няколко думи за едноименната новела) По характер сюжета на „Мадам Еротика” е класически психо – трилър, но разработката му е нестандартна, изграден е изцяло по монолога и проследен единствено през гледната точка на субекта на престъпните намерения, който възприема своите действия като поезия. А този субект – той не е кой да е, а секссимвол за масовата аудитория и дълбоко в себе си една много чувствителна и объркана жена с опасен ум. Актриса, който все повече заприличва на героинята си. Която се бои да се превърне в героинята си. Която мрази и иска да убие героинята си, но това означава да убие самата себе си, освен, ако не е изградила един грандиозен, прецизен, но рискован и престъпен план. В него е замесен обикновен неин фен. Многобройни са образците в жанра в които вманиачения фен преследва звездата си. В „Мадам Еротика” се случва обратното: звездата преследва фена си. Защо? По същата причина по която и феновете преследват звездите си. Е