Мариана

Приятно ми е, аз съм, всъщност знаете си. А вашето име как е? 
Мариана. Какво съвпадение, само! Така се казва дъщеря ми и първата ми любов. Прекрасно име. Като вас прекрасно. Знае как да си подбира репортерките моят стар приятел. Знае. 
Наистина красиво име, но да започваме интервюто, че сигурно бързате. Аз не, но и дотам ще стигнем.
Как започна бизнеса ми, ли? 
Благодаря ви, за този въпрос. Ще ви разкрия тайната на успеха си. Проста е. 
Аз не забравям. Помня всичко до детайл и до секунда. Прашинката по костюма на този с който съм се заговорил случайно за нещо маловажно, помня. Помня интонацията му и цифрите които за него са били от важност, а за мене не. Като например колко е платил за лекарствата, преди колко време и от коя аптека ги е купил. Помня номерата на колите които са преминавали покрай нас и цветовете на блузките на махащите от задното им стъкло деца. Помня коя дума е употребил несъвсем правилно, на коя е провлачил език или запалил цигара. Помня и разговорите във всички автобуси които от дете до ден днешен случайно съм дочувал. Затова и още ми се случва да

Един страстен следобед

Взела съм си и книга и плажно масло, но ни книгата чета, ни се показвам на слънцето. Стоя на сянката в храсталаците и се унасям, а хлада пълзи по мен като пръсти. Поглеждам към малкият водопад. Под него има вир, но там никой не се къпе. Водовъртежа е силен и дърпа към дъното. От високо се вижда. Виждам как се върти и засмуква всичко навътре в недрата си. Чувствам го в себе си, чак ми се привиждат разни неща които не бих си позволила и минават през главата ми всевъзможни безумия за които ще разкажа довечера на съпруга си. Става ми някак нелепо от самата себе си. Засмивам се. Дали да не се топна в реката. Май ще трябва. Студена е водата, но ще ми дойде добре. 
После се появява онзи невръстен сваляч. Жалък и смешен е. Ще го чупя след малко, но нека си побърбори. 
Симпатично е хлапето и какво тяло. Каква коремна преса, какви бедра, какъв загар и как са издути банските му само. Да си говори, слушам го с внимание. Чувствам погледа му по ханша и дупето му. Не знае, че се усмихвам и ме свива диафрагмата. Пази ми сянка и чак настръхвам.

Зной

„Дали няма да го разтълкува погрешно?
Аз почти не го познавам и не съм дошла при него. 
Само си пишем. Почти не ме познава. Не, че го лъжа, но мога и да го лъжа. Не, че ме лъже, но знам ли. Не съм дошла при него. Колата ми се повреди. На другаде бях тръгнала. Накъде и аз, не знам, но не дотук където стигнах. Не дотук и при него. Хич да не любопитства, че и аз не знам. Ще го срежа!
Колата ми се повреди и утре ще е готова. Нямат онази си част в сервиза. Ако я бях запомнила щях да му я кажа, за да не си помисли нещо.
Как безцеремонно ми даде ключа, само. Всъщност съвсем естествена проява, но нещо имаше в жеста му. Може и да си въобразявам, какви си ги мисля! Защо не потърсих хотел, ама и хотелите им са едни кокошарници. То не, че и дома му нещо. Дивашка бърлога, ако бях на осемнадесет или на двадесет чак да се възбудя. Само да не си помисля нещо. Той ми е приятел и толкова. Даже много не съм сигурна. Ама толкова е горещо. Климатикът скапан или само той знае как да си го пуска. Сигурно с манивела или го бута докато запали, може и със захарче или бонбонче да го подкупва, докато тръгне. Какъвто му е климатикът, май такъв му си е и живота. Мило момче