Имаше нещо в повече и отколкото парите си. Не онази власт която излъчват подобно него преуспели мъже.
По-скоро обратното, не изглеждаше уверен, в това отношение приличаше на дете, което очаква да направи грешка, за да се научи от нея и следващият опит да е по-сполучлив.
Прошарени коси и прошарени очи. Пъстроцветна гора сякаш премигваше, а над нея заснежен връх. Искаше да изглежда циничен богаташ, не успяваше, но старанието му беше трогателно. Някога е растял в саксия, после в парника на наследените навици, но въпреки това беше интересен и много привлекателен, а аз исках да не се преструвам, но се преструвах.
Не можех да бъда естествена. Това не бях аз. Невинно дете му изглеждах, като такова се държах. Смут издавах без да се смущавам. Думите ми твърде внимателни, а изобщо не ми бяха отвътре. Ясно накъде вървеше работата, искаше ме. За нощ, за две, за пет, за осем. При добро представяне можех и да му стана държанка. Минават ми такива мисли, напушва ме смях. Напуска ме онази вълна, приятната, топлата, нека си я наречем сексуална възбуда. Става ми просто весело и искам да си го щипна по бузката. Мисли си, че може да ме има, само ако направи тъй, че да си го поставя като цел за живота. Да ме накара да си правя сметки, да намеря разумен аргумент да му се отдам. Сладур. Престарава се. Изпуска момента, но точно сега разбирам, че го е имало, че ме е привличал, че ми се иска просто да си го изчукам. Какво ми става, не бих си го признала, но е така. Изпитвам желание да се държа като уличница. Не мога, не успявам. Мълчим дълго. Нелепо поведение. Зрели хора сме. Вярно аз само на двадесет и една, но приличам ли изобщо на толкова в негова компания.
Ще се откажа от тези срещи. Пета вечер вече. Не смее, не смея. Така е по-опасно, приятелят ми да научи. По-добре да правим тайно секс, отколкото да продължим да се срещаме и да си го мислим. Казвам му го. С хиляди намеци, но му го казвам.
-Градчето ни не е голямо. Аз имам сериозна връзка. Не искам нищо от теб, нищо повече от изживяване. Сигурно и ти от мен. Най-добре да си го вземем, вместо да се държим така, че да направим само да ни говорят.
Гледа ме. Вбесява ме, чупя езика си и му казвам:
-Искаш ли да ме чукаш!
-Нека да идем вкъщи!
Най-сетне. А неговото „вкъщи” е извън градчето и все съм си мислела, че обградените места са някакъв природен резерват, а не частна собственост. Близо четвърт час криволичи колата по витите пътища след външния портал сред гори, докато стигнем до замъка. Имам чувството, че сме сами в света, а когато блясват светлините нададох писък. Бях обградена от десетки голи мъжки и женски тела. За части от секундата ми се сториха истински, а после се засмях:
-Възбуждащо! Красиви са.
Статуи на Аполон и Дионисий, статуи на танцьорки и хетери, на Зевс и Хера, на трите Грации и трите Харпии, Орфей седнал до езерото с лирата си, а недалеч от него Нарцис наклонен хипнотизиран от красотата си, Афродита с ябълката на раздора, Ева и Адам с плода на познанието, Пан и няколко нимфи в сянката, близо до гъсталаците и не може да се разбере наоколо им тела ли са или стебла, Давид: подобен Давид на Микеланджело, но по-мускулест, дискохвъргач и мислител, хубавец на чийто гръб дългокоса прелест е допряла лице, а друга коленичила пред него го е прегърнала през кръста.
-Сигурно са много скъпи!
-Много! – потвърждава.
Искам да ги докосна, но него докосвам. Очи затварям. Имам чувството, че правя любов с всички, че чувствам диханията им. Възбудени епохи като разголени тела в невинна експозиция, напомняща бясна оргия. Обсипвам го с целувки. Скован е, имам чувство, че е статуя. Веднъж даже ме отблъсква. После се предава, после опитва, но не е способен, а аз вия от възбуда и какво ли не правя за да го доведа до състояние, че да може. Говоря му мърсотии, галя, целувам, облизвам го цял, драскам и хапя и пак го целувам, все по-силно го искам, не се получава, но аз продължавам, не спирам. Накрая се чувствам наградена, защото успявам. И не просто секс, получи се толкова нежно и страстно, и освободено, колкото не бях изживявала. Езичница пренесена в жертва и любена от всички божества. Имах чувството, че статуите се движат, а когато се опомних утихнала и доволна, не можах да повярвам на очите си.
Пан и нимфите ги нямаше. Ева поднасяше своя плод към устните на Афродита, а Афродита своя към устните на Ева. Орфей подаваше лирата на Давид. Трите Грации и трите Еринии хванати за ръце като на хоро. Нарцис заел мястото на мислителя, мислителя на Нарцис. Едното от двете момичета прегръщащи хубавеца, хванало заедно с дискохвъргача диска. Всички статуи се бяха разместили.
-Това са хора! – възкликнах.
Покрити с боя истински хора които трябваше да стоят в пози на статуи.
-Добре им плащам. Няма по-съвършен скулптор от природата, разбира се с известна съавторска помощ от страна на самата творба. Част от тях се издържат по този начин, други си набавят добър допълнителен доход.
-Това са хора! – повторих.
Хора които са ни гледали. През цялото време са следели какво съм правила. Цялото ми поведение.
Тръгвам като на сън, искам да видя познавам ли някого, но лицата са покрити с боя. Само очите премигват и всички ми изглеждат познати.
На другата сутрин ми се стори, че продавачката от която купих цигарите е Хера. Една от колежките ми ме гледаше точно като Ева, май в очите й прочетох насмешка, а портиера ми казваше с поглед: „Ще си остане наша тайна!”, това беше мислителя.
Вечерта отново се срещнах с него. Не за да се любим, а за да го помоля да бъда негова статуя.
За да скрия под боя лицето си.
