Щом мерзавците ме питат за военна служба
Смолян. 45 ми ден военна служба, т.е. 7.11.1987. Заклех се на НРБ. Ако се вгледа човек, може да забележи, че вензелите ми са на пехотинец, в Гранични войски носихме предимно такива. Изключвам свързочниците и сапьорите. Аз си бях обикновен автоматчик. Снимката не е цветна и не може да се види, че пагоните ми са зелени. Казват, че са "най-чистите пагони", не знам - други не съм носил.
Поне не и в казармата.
Трябва да кажа, че беше доста тежка служба. Особено втората година, в която бях нарядаджийска бройка в тъй нареченото МГ (Маневрена група), не че е кой знае какво, но точно по това време имаше вълнения около Голямата екскурзия.
Пак, не че е кой знае какво, но в Смолян си имахме една Група Ком. Тази група се формираше непосредствено преди наряда. Обличаха се камуфлажни дрехи със зелена барета: всеки носеше различно оръжие...
Трябваше да пазим да не стават безредици, а всъщност...бяхме без муниции.
Човек трябва да бъде възпитаван на смелост, доста преди казармата.
Не съм съгласен, че казармата те правила мъж.
Тук съм в курортен комплекс Есперанто, край Дунав, на няма и три съм, а тази красива жена е майка ми.
Това вече е доста след казармата. Казах, че други пагони освен зелени не съм носил. Но вече не помня колко цвята съм сменил по възстановки и кратки сценки, някои от които много опасни. Тук съм в Троян и играя френски войник. Действието е Дойранската епопея и "нашите" ще ядат пердах от българите.
По едно време толкова се въодушевих, че забравих, че са минал повече от век оттогава, че даже не знам френски и не воювам наистина с българите. Добре, че ме спряха заложените като мини пиратки, че ръкопашната битка щеше да е наистина.
Тази възстановка беше с ПЪТИ по-мащабна и ПО-ОПАСНА от всички учения по тактика, гранична подготовка и стрелба, които съм имал като граничар. Толкова войници, толкова труден сценарий и толкова пироматериали в реалната служба не са влизали в действие за един-единствен ден.
Не знам как се отървах без драскотина. Иначе по сценарий бях "убит" точно три пъти и си счупих два телефона, които бяха в сумката ми.
С Атанас Коев - ВВС офицер от запаса. Един вълнуващ, доста приключенски полет.
Наско, още си тананикам песента ти: "О, ветре, ветре". И такива неща в реалната ми служба е нямало, а трябва да бъдат преживени от всеки мъж. Не знам има ли нещо по-вълнуващо от полета с парапланер.
Вълнуващо, макар и по друг начин е, когато трябва да изиграеш почти реално битка във възстановка. Тук съм тракийски бунтовник изправен срещу римски легионер.
Ромфея срещу гладиус. Моя меч е по-дълъг, но той пък е с доспехи и щит.
Не, че оръжията ни бяха много близко до реалната изработка, но пък бяха достатъчно здрави, че да се нараним (много, много сериозно), ако не знаехме как се използват. Респект към бойното майсторство на момъка, така и не запомних името му.
А това е вече съвсем различна ромфея. Буквално като истинската и опасна като истинската. С MMA боеца Белослав Бело, който изпълняваше главната роля в клипът на Милен Първанов "Епохата на траките" и е момъка с махайрата. Аз бях тракийски жрец. Сега съм свалил качулката и се вижда съвременната ми прическа, но това е вече след клипа.
Хубаво е да бъдеш тракийски жрец, особено, ако това е Бендида. Ослепителната Виктория.
А това е Белона. Моята съпруга в ролята на римската богиня. Но явно и римските богини избират понякога тракийско оръжие, че това в ръката й е махайра.
Една прекрасна малка роля. Никога не съм слагал такава каска по време на службата, нито пък бронебойна жилетка. Иначе такъв автомат съм държал хиляди часове.
Научих как се слага бронебойна жилетка почти три десетилетия след като съм служил като граничар.
Позирам като свой герой (Лот), но оръжието си е толкова истинско, колкото автомата. Берета. Един приятел от съвременната гранична полиция ми направи забележка, че държа пръста на спусъка. Знам, че не бива...
Една по-истинска тренировка и един по-истински инструктор, от онези, които имахме по Физическа подготовка в казармата. Благодаря ти, Дима.
А това е в Черни Осъм. Тези дни смятам пак да отида.
Поделението ми: 35 години след като съм служил в него. Много исках да го видя. Очаквах да се развълнувам повече. И когато се връщах с моята Белона от Триград, от едно по-истинско от всички казармени приключения минахме през Новия център на Смолян, където се намира кошмарното 56 550.
Бях разочарован. Дойде ми много прозаично.
Оръжейната култура, физическата подготовка, бойните умения, приключенския дух трябва да се развиват цял живот...
Това "бях в казармата" не означава нищо.
А сега към НЕуважаемите господа фашисти, които наричат фронта "съдба".
И не просто го наричат (защото много хора наричат фронта "съдба"), а искат АЗ да приема, че фронта или каквото и да е било друго може да ми бъде съдба.
Няма съдба! Винаги има някакъв избор. Винаги!
И ако ме отвлекат "златните ви момчета", че да ме пратят на фронта и там да умра - пак е било и мой избор.
Защото винаги мога да се самоубия (примерно), това е най-лесното, но е възможно, възможно при почти всякакви обстоятелства.
Никога не съм презирал повече тази дума, откак беше употребена от един долен, гнусен фашист (при това псевдо-атеист), че и натоварена със смисъла, че "избрани хора" могат да решават съдбата на простосмъртните.
Да, в казармите е пълно с такива паразити.
Там намират достатъчно условия да се развият, за да задушават и смучат живот.
Във войните те са доста повече.
За щастие не съм бил на война, нямам и никакво намерение да бъда.
Защото винаги мога да направя разлика между личен избор и съдба, както и разликата между мерзавец и герой.
