Някой щял да ме арестува? ДА ЖИВЕЕ РУСИЯ!

 

Някой щял да ме арестува! Давайте, бе, фашисти! С гордост си нося тениската, подарък от един голям, голям приятел! Достоевски ли ще арестувате, Шостакович (?), Аркадий и Борис Стругацки (?) Иван Ефремов, (?) Юрий Гагарин (?) мечтите (?), в тази тениска е обобщена над 30% от културата ми, от спомените ми, от същността ми. И да ме арестувате преди премиерата: ей този най-приятелски знак ви показвам!

Да живее Русия!

Слийв от "Сътворена от сърце"

 

Слийв. Любовта е единственият му закон, тя го кара да нарушава всеки друг. 

И ако в началото е просто дързък младеж, симпатичен хулиган, екстремална личност, то с възрастта вероятността да се превърне в престъпник расте.

И не просто престъпник, а злодей!

Злодей зареден не с омраза, а с любов!

Възможен ли е? Всъщност е доста често срещан. 

Слийв - похитителят на херувими.  

#СътворенаОтСърце #ПохитителиНаХерувими #ДългиятИзгревНаНепознатата#КраятНаСедмиСезон#АзСъмМаяк#БългарскаФантастика #НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria

Етя и Ефо от "Сътворена от сърце"

                                  Когато светът е технологично съвършен, а природата - не!

Когато законите са безпогрешни, но ти си просто човек!

Когато любовта може да те спаси, но най-строгия съдия е в теб!

Една любов от първо приближаване, една мъж осъден на смърт, една странница, двама пред сложен избор и няколко денонощия, в които да се обичат.

Етя и Ефо в "Краят на Седми сезон" или първата от четирите истории на "Сътворена от сърце"

Книгата е вече факт на PDF и Epub носители, очаквайте скоро и премиера.

Последвайте страницата във фейсбук: "Сътворена от сърце"

#СътворенаОтСърце #ПохитителиНаХерувими #ДългиятИзгревНаНепознатата#КраятНаСедмиСезон#АзСъмМаяк#БългарскаФантастика #НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria

 

"Сътворена от сърце" вече излезе, с героите ми празнуваме

 

Днес се събрахме на Аерон, за да отпразнуваме излизането на "Сътворена от сърце", посветена на дамата в компанията, а също и да отбележим петдесет и седмия ми рожден ден. От ляво на дясно: Кам, Етя, този рошавият е Слийв, над него съм аз, до мен е Ефо и последния е Скорило.

Типичен градски пейзаж от Аерон, тук сме в Хилме-2,  град близко до столицата, в заведение, за което се знае, че таен собственик му е Скорило, нарича се Омара. 

В Хилме - 2 съм почетен гражданин.

Сам и със сътворената ми от сърце героиня на фона на Хилме - 2. 

Скорило и аз, в понеделник "Сътворена от сърце" ще е факт

Опасно е при сърдечно заболяване, някога, когато инфарктите все още са представлявали риск за човешкия живот, претърпелият го не е трябвало повече да тренира; не и силови тренировки или поне така в повечето случаи са го съветвали. Но той огледа критично положението си от всички страни.

Имаше скафандър – той можеше да го предпази от високите температури, но пък тежеше. Освен това беше стара разработка и разполагаше само с въздуха в бутилките на гърба, а той не беше неизчерпаем – щеше да свърши, ако реши да иде по-далеч.

Най-добрият начин беше да подобри физическите си качества. В кораба има десетки тренажори, пространството в совалката не е достатъчно за тях. Сега му липсваха.

Започна с лицеви опори: равни, по-ниско краката от раменете, по-високо краката от раменете.
Клекове с широк и тесен разкрач.
Тилни легове.
При първите около тридесет тренировки все минаваше през един момент, в който му се струваше, че този път е прекалил, че вече няма кой да го спаси.

Задушаваше се, очите му се нацепваха от жилки; оглушаваше и ослепяваше, макар и само за миг, и когато превъзмогваше състоянието си и върнеше зрение, я виждаше пред очите си: по-прекрасна от всякога, нея – Непознатата, сега напълно сляла образа си с този на Етя.

Из „Дългият изгрев на Непознатата“, разказ от „Сътворена от сърце“

Очаквайте скоро премиерата.

#СътворенаОтСърце#КраятНаСедмиСезон#ПохитителиНаХерувими#БългарскаФантастика #ДългиятИзгревНаНепознатата#АзСъмМаяк#НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria

Когато си почти автобиографичен, колкото и научнофантастичен и романтичен да е сюжета.

Аз ли приличам на Скорило или Скорило на мен?

Сътворен от сърце, пред прага на 57

 След четири дена ще празнувам своя 57-и рожден ден. Изглеждам по-добре физически откогато и да е било. И колкото да е странно, дори абсурдно – в някои отношения това е вярно.

А много по-вероятно беше завинаги да остана на 47.

И иска ми се да разкажа една интересна случка…

Не вярвам в съдбата, но вярвам в ироничната й усмивка.

Видях я в онази февруарска сутрин, в която се опомнях в интензивно отделение в кардиохирургията.

Трябваше да подпиша едни документи. И когато прочетох, че в сърцето ми има два импланта, буквално се почувствах във филм, чийто сценарист съм.

Защо?

Очаквах да излезе хартиеното издание (издателство „Монт“) на вторият ми роман от поредицата: „Репортажи от Платония“: „Лиценз за престъпления“, а в тази киберпънк антиутопия бях особено ироничен към едно бъдещо общество, което съвсем се е побъркало на тема импланти.

Достигналото толкова високо технологично общество човечество го рисувах като иначе глуповато и емоционално незряло. Да, улесненията, понякога предизвикват това, но бях твърде краен и живота ми го доказа.

Технологията и по-конкретно имплантите спасиха живота ми.

Имах много време за ревизии: творчески и етични за да премина от критик иронизиращ трансхуманизма в негов, макар и умерен застъпник.

Човек не трябва да забравя, че е човек и че дължи човечността си на своите несъвършенства, но не бива и да ги кумиризира, защото тогава се превръща в идолопоклонник и фанатик.

Ако технологията ни помага да се подобрим – защо не.

А несъвършенства пак ще си имаме. И вярата никога няма да е погубена.

В последния разказ (Аз съм Маяк) от новата ми книга „Сътворена от сърце“, сблъсквам Разума на една цивилизация с точно този тип фанатизъм: откровено ретроградния, доста арогантен чисто човешки.

Един приличащ на божествено дете пророк, въодушевяващ, въоръжен със Слово, харизматичен водач ще разтърси устоите на достигнала високо (не само технологично, а и социално ниво цивилизация), той ще твърди, че е Маяк.

Дали?

Сега, представете си, че сте на мястото на героинята ми. Този малък пророк и тя са единствените със земен произход. Тя живее в свят – съвършен, но чужд, а той е единствената й близост.

Няма друг сънародник.

На чия страна бихте застанали? 

Позирам като свой герой на Аерон. 

Снимката е от стрийт-фитнеса край централен плаж Бургас, но се вижда на заден план как се издига космически кораб, а и тези сгради не са от нашата планета. 

"Дългият изгрев на Непознатата" (откъс), разказ от "Сътворена от сърце"

 

Сега знаеше, че е там където желае.

Пред изгрева, който не свършва, а пламъкът е само маската на Непознатата. Сякаш все още на онзи плаж, само дето времето е спряло. И чува гласа на онази своя спътница, която тогава приличаше на въображаема.

-А ако си илюзия?

-Може би съм. Може би си. И ти ми приличаш честно на такава.

-Светът, в който живееш е пренаселен, лесно можеш да ме изгубиш между останалите гласове.

-Дали? Не мисля. Скъп си ми, колкото аз на теб. За това се пази. Имам: да. Хора, които ми кимат, които ми се усмихват, прегръщат, които разговарят с мен и дори канят в Облака; имам колеги, съседи; минувачи, с които се разминавам с всеки ден и макар да не знаем имената си, вече се поздравяваме с поглед и тази среща представлява нещо за нас. В града има стотици хиляди, в Облака – стотици милиарди.

-И аз имах подобен живот.

-Но ти липсвах, нали?

-Не знам…Не знам, но те търсих.

-А аз не знаех, че те търся, но те открих.

-Не търсеше ли своят свят?

-Не търсих ли своят свят?

-Може би…

-Недей го казвай повече!

-Не успях да кажа нищо.

-Чух те.