Етя и Ефо от "Сътворена от сърце"

                                  Когато светът е технологично съвършен, а природата - не!

Когато законите са безпогрешни, но ти си просто човек!

Когато любовта може да те спаси, но най-строгия съдия е в теб!

Една любов от първо приближаване, една мъж осъден на смърт, една странница, двама пред сложен избор и няколко денонощия, в които да се обичат.

Етя и Ефо в "Краят на Седми сезон" или първата от четирите истории на "Сътворена от сърце"

Книгата е вече факт на PDF и Epub носители, очаквайте скоро и премиера.

Последвайте страницата във фейсбук: "Сътворена от сърце"

#СътворенаОтСърце #ПохитителиНаХерувими #ДългиятИзгревНаНепознатата#КраятНаСедмиСезон#АзСъмМаяк#БългарскаФантастика #НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria

 

"Сътворена от сърце" вече излезе, с героите ми празнуваме

 

Днес се събрахме на Аерон, за да отпразнуваме излизането на "Сътворена от сърце", посветена на дамата в компанията, а също и да отбележим петдесет и седмия ми рожден ден. От ляво на дясно: Кам, Етя, този рошавият е Слийв, над него съм аз, до мен е Ефо и последния е Скорило.

Типичен градски пейзаж от Аерон, тук сме в Хилме-2,  град близко до столицата, в заведение, за което се знае, че таен собственик му е Скорило, нарича се Омара. 

В Хилме - 2 съм почетен гражданин.

Сам и със сътворената ми от сърце героиня на фона на Хилме - 2. 

Скорило и аз, в понеделник "Сътворена от сърце" ще е факт

Опасно е при сърдечно заболяване, някога, когато инфарктите все още са представлявали риск за човешкия живот, претърпелият го не е трябвало повече да тренира; не и силови тренировки или поне така в повечето случаи са го съветвали. Но той огледа критично положението си от всички страни.

Имаше скафандър – той можеше да го предпази от високите температури, но пък тежеше. Освен това беше стара разработка и разполагаше само с въздуха в бутилките на гърба, а той не беше неизчерпаем – щеше да свърши, ако реши да иде по-далеч.

Най-добрият начин беше да подобри физическите си качества. В кораба има десетки тренажори, пространството в совалката не е достатъчно за тях. Сега му липсваха.

Започна с лицеви опори: равни, по-ниско краката от раменете, по-високо краката от раменете.
Клекове с широк и тесен разкрач.
Тилни легове.
При първите около тридесет тренировки все минаваше през един момент, в който му се струваше, че този път е прекалил, че вече няма кой да го спаси.

Задушаваше се, очите му се нацепваха от жилки; оглушаваше и ослепяваше, макар и само за миг, и когато превъзмогваше състоянието си и върнеше зрение, я виждаше пред очите си: по-прекрасна от всякога, нея – Непознатата, сега напълно сляла образа си с този на Етя.

Из „Дългият изгрев на Непознатата“, разказ от „Сътворена от сърце“

Очаквайте скоро премиерата.

#СътворенаОтСърце#КраятНаСедмиСезон#ПохитителиНаХерувими#БългарскаФантастика #ДългиятИзгревНаНепознатата#АзСъмМаяк#НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria

Когато си почти автобиографичен, колкото и научнофантастичен и романтичен да е сюжета.

Аз ли приличам на Скорило или Скорило на мен?

Сътворен от сърце, пред прага на 57

 След четири дена ще празнувам своя 57-и рожден ден. Изглеждам по-добре физически откогато и да е било. И колкото да е странно, дори абсурдно – в някои отношения това е вярно.

А много по-вероятно беше завинаги да остана на 47.

И иска ми се да разкажа една интересна случка…

Не вярвам в съдбата, но вярвам в ироничната й усмивка.

Видях я в онази февруарска сутрин, в която се опомнях в интензивно отделение в кардиохирургията.

Трябваше да подпиша едни документи. И когато прочетох, че в сърцето ми има два импланта, буквално се почувствах във филм, чийто сценарист съм.

Защо?

Очаквах да излезе хартиеното издание (издателство „Монт“) на вторият ми роман от поредицата: „Репортажи от Платония“: „Лиценз за престъпления“, а в тази киберпънк антиутопия бях особено ироничен към едно бъдещо общество, което съвсем се е побъркало на тема импланти.

Достигналото толкова високо технологично общество човечество го рисувах като иначе глуповато и емоционално незряло. Да, улесненията, понякога предизвикват това, но бях твърде краен и живота ми го доказа.

Технологията и по-конкретно имплантите спасиха живота ми.

Имах много време за ревизии: творчески и етични за да премина от критик иронизиращ трансхуманизма в негов, макар и умерен застъпник.

Човек не трябва да забравя, че е човек и че дължи човечността си на своите несъвършенства, но не бива и да ги кумиризира, защото тогава се превръща в идолопоклонник и фанатик.

Ако технологията ни помага да се подобрим – защо не.

А несъвършенства пак ще си имаме. И вярата никога няма да е погубена.

В последния разказ (Аз съм Маяк) от новата ми книга „Сътворена от сърце“, сблъсквам Разума на една цивилизация с точно този тип фанатизъм: откровено ретроградния, доста арогантен чисто човешки.

Един приличащ на божествено дете пророк, въодушевяващ, въоръжен със Слово, харизматичен водач ще разтърси устоите на достигнала високо (не само технологично, а и социално ниво цивилизация), той ще твърди, че е Маяк.

Дали?

Сега, представете си, че сте на мястото на героинята ми. Този малък пророк и тя са единствените със земен произход. Тя живее в свят – съвършен, но чужд, а той е единствената й близост.

Няма друг сънародник.

На чия страна бихте застанали? 

Позирам като свой герой на Аерон. 

Снимката е от стрийт-фитнеса край централен плаж Бургас, но се вижда на заден план как се издига космически кораб, а и тези сгради не са от нашата планета. 

"Дългият изгрев на Непознатата" (откъс), разказ от "Сътворена от сърце"

 

Сега знаеше, че е там където желае.

Пред изгрева, който не свършва, а пламъкът е само маската на Непознатата. Сякаш все още на онзи плаж, само дето времето е спряло. И чува гласа на онази своя спътница, която тогава приличаше на въображаема.

-А ако си илюзия?

-Може би съм. Може би си. И ти ми приличаш честно на такава.

-Светът, в който живееш е пренаселен, лесно можеш да ме изгубиш между останалите гласове.

-Дали? Не мисля. Скъп си ми, колкото аз на теб. За това се пази. Имам: да. Хора, които ми кимат, които ми се усмихват, прегръщат, които разговарят с мен и дори канят в Облака; имам колеги, съседи; минувачи, с които се разминавам с всеки ден и макар да не знаем имената си, вече се поздравяваме с поглед и тази среща представлява нещо за нас. В града има стотици хиляди, в Облака – стотици милиарди.

-И аз имах подобен живот.

-Но ти липсвах, нали?

-Не знам…Не знам, но те търсих.

-А аз не знаех, че те търся, но те открих.

-Не търсеше ли своят свят?

-Не търсих ли своят свят?

-Може би…

-Недей го казвай повече!

-Не успях да кажа нищо.

-Чух те.

 

"Похитители на херувими" (откъс), втори разказ от "Сътворена от сърце"

 Стаята изведнъж и се стори малка; изолирана каквато винаги е била, но като каквато никога не бе я възприемала.

Тогава Слий се появи. Стъпи на перваза й рече игриво:

-Да вървим!

Този път вместо совалка беше откраднал летяща шейна.

-Ще се убием с това! – възкликна Етя, но се засмя екзалтирано – Щурчо!

-Обещавам ти, че няма.

-Обещаваш? – нацупи се, но й засмя Етя.

-Нали знаеш колко те обичам?

-Колко?

-Толкова.

-Аха.

-А и аз ставам за донор на органи, ти не. Ще е разточителство.

-Все пак…

Стана й тъжно отведнъж. Прекалено беше да го правят. Прекалено.

-Виж, нарушил си доста закони. Не знам как изобщо си се промъкнал и няма да те пи…

-Единият от охранителите спи дрогиран, другите ми дължат услуги.

-Не е добра идея.

Наведе глава. Стана й тъмно. Топло.

Почувства се пак жената плаваща по Сена. Не чуваше мелодията, но мелодията я изпълваше. Воля ли беше изгубила или напротив – това беше нейната воля.

-Добре – въздъхна, - да вървим!

Ездата на въздушни шейни е призната за най-опасният спорт на Аерон. Над 80% от увлечените от екстремалното забавление ставаха негови жертви, а освен това беше строго забранено една въздушна шейна да бъде яздена от двама, но още щом се издигнаха над института Етя забрави колко е опасно.

Забрави коя е, къде е, защо е. Нощта я облада като любовна ласка: изпълни я с видения, с тръпки. Бездната, която се разкри под нея беше като прегръдка. А спущането в нея беше израстване.

Кожата й пламна. Сетивата й се разтвориха. По някое вземе взе да пищи, но беше от екстаз, не от страх. Кацнаха скоро на самотен плаж, между скалите и пясъците; наблизо прибой, небето набраздено от космически кораби.

Чуваше смеха си, като че ли наблизо се смееше друго момиче.

Недалеч беше града. Чуваше се музика. Не беше „Болеро“, но сякаш чуваше „Болеро“. И тя не беше онази жена, но можеше да си позволи дързостта и свободата й.

Вървяха хванати за ръце.

Повечето от приказките, които си размениха бяха младежки напъни за остроумие, други – врели-некипели, но макар да говориха като стари познати, като брат и сестра, каквито винаги бяха се чувствали постепенно се опомняха влюбени.

Етя още не беше имала друг.

И в този миг, когато се предаваше на изкушението, осъзнаваше колко различна от всички и всичко се беше чувствала досега.

-Искаш ли да поплуваме? – някой от двамата попита.

Помогнаха ли си един на друг да се съблекат или всеки сам свали своите дрехи?

Някой засмя ли се?

Тя ли първа се гмурна?

Той ли първо я улови през кръста?

Не се ли сключиха първо нейните крака около тялото му?

Това все още не беше любовна игра. Беше плуване и гонене във водата.

Бързо излязоха на брега. Тогава сякаш се опомни гола и отрезня.

Макар и любимка на Разума, тя е Сътворена от сърце и е уникална. 

Тя обаче има един очарователен, макар и доста екстремален приятел.

Той е готов на всичко за нея...

А тя?

Последиците ще бъдат страшни!

Очаквайте скоро "Сътворена от сърце"

#СътворенаОтСърце #ПохитителиНаХерувими #БългарскаФантастика #НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria

"Краят на седми сезон" (откъс), очаквайте: "Сътворена от сърце"

 Настоя да му имплантират крилете.

Не я разбираше. След по-малко от денонощие нямаше да го има. Защо са му тези криле. Та те са толкова скъпи. Но тя държеше на своето.

Научи го как да ги разтваря. С това свикна бързо, но му беше много трудно прибирането и дълго стърчаха смешно, като съсухрени листа зад гърба му. За полет и дума не можеше да става.

Тя изхарчи кредитите си за половин година напред, но не можеше да го остави без криле в прощалната им нощ. Не изглеждаше да има смисъл, но така почувства, така направи.

Паркът приличаше на живо същество; своенравно извънземно – единствен представител на своята планета, който се има за божество, което иска да се покаже в цялата си прелест.

Херувими бяха накацали на тополите и свиреха с флейти; деца се гонеха в Пеперудените храсти, чезнеха в разноцветни облаци и изникваха тутакси от неподозирани места, смеейки се я на майка, я на детегледачка, която я се преструваше, я си беше истински вбесена. По езерото се гонеха холограми, Червената луна сега беше бяла, а Бялата се скриваше зад хоризонта и нямаше да се появи със следващите около седемдесет години. И през тези години нямаше да настъпва Седмия сезон.

-Помислих те за нея – рече Етя.

-Моля?

-Така ми каза вчера, като се събуди в леглото ми: „Помислих те за нея.“

Скитникът въздъхна.

-Не искам да говориш, ако ти не желаеш.

-Не си спомням много.

-Хубава ли беше?

-Помислих те за нея.

Тя е уникална. Само нейното сърце бие отляво и е сътворена от сърце.

Тя живее в технологичен рай, но може би е единствения, който носи гените от планетата ни.

Тя е обичана и ще се влюбва. Като повечето земни жени и тя се забърква с лоши момчета с чисти души, но залогът от нейните действия е често глобален.

 Тя е момиче-експеримент, тя е планетарен антрополог, тя е Етя и ще й се наложи да взима тежки избори. 

Какво е да обикнеш осъден на смърт?

"Краят на седми сезон", първия от четирите разкази от книгата, която скоро ще излезе:

"Сътворена от сърце"

#СътворенаОтСърце #ПохитителиНаХерувими #БългарскаФантастика #НоваКнига #SciFiБългария #КнижниПриятели #Предстоящо #ИнстаКниги #BookstagramBulgaria