Не е необходимо да си френолог или медик, за да с направиш изводите: ушите на този мъж са деформирани, има един белег на брадчката, малко по-високо (под самите устни - втори), трети (много ясен белег на едната вежда), носът му е счупен, ако се вгледаш по-внимателно, можеш и да предположиш по устните, че има подменени зъби (няма да сгрешиш).
Снимката не е обработвана на AI, фотошоп или какъвто и да е друг инструмент за обработка на изображения или фотомонтажи. Художествена фотография е, доколкото художествена фотография е прави факта, че е дело на безсъмнения майстор на художествената фотография Тихомир Христов, но е правена с най-обикновен (вече стар) телефон Samsumg A71.
За мен е приятелски подарък от колега по случай премиерата на "Сътворена от сърце", която е утре от 18 часа в НЧ "Съгласие 1869". Много се надявам повече колегите ми от театъра да гостуват на колегите ми от читалището. Така ще се почувствам много богат и мотивиран, защото наистина не са много хората, които са обвързани като мен, по два различни начина с двете най-големи, а понякога и конкуриращи се културни институции в един от окръжните градове в България. И поводът за това събиране да е моя частна инициатива: моя книга.
Но тази успешна снимка, показва нещо друго.
Този на изображението не е писател, а авантюрист.
И не, няма сценичен грим, нито е влязъл в роля. И друг път съм писал, че Тихомир Христов не е просто художник, а и психолог.
Уловил е повече от това, което се забелязва в един образ, а аз не му обръщам внимание, макар че го виждам в огледалото: като се събудя, докато се приготвям да излизам, във фитнеса, в театъра, но сега в снимката ми прави впечатление и е редно да си го призная.
Продължавам да настоявам, че съм пацифист.
Продължавам да приемам (подобно Марк Твен), че родина и правителство не са едно и също, че ако човек трябва да е верен, то трябва да е верен на родината си, не на правителството.
Продължавам да изповядвам (подобно Бъртран Ръсел), че войната не определя кой е прав, а кой остава.
Продължавам да мразя (подобно Айнщайн), "героизмът по заповед, безсмисленото насилие и отвратителния нацизъм"
Продължавам да се уверявам, че Стефан Цвайг е жестоко прав, когато казва, че всяка война е започнала с предтекст за самозащита.
Продължавам да си повтарям като девиз думите на Хенри Дейвид Торо (от които настръхвам):
„При правителство, което хвърля в затвора несправедливо, истинското място за справедливия човек също е в затвора."
И думите на (Карл Либкнехт): „Главният враг на всеки народ е в собствената му страна!“
И в името на всички белези по лицето ми...и по сърцето, които не се виждат (а това са автографи, които съм получил лично от Бог и дявола) ще устоя позициите си, защото тези белези са признанието на висшите сили, че съм живял като пич, като такъв смятам и да умра.
