Почти перфектна

 Можеше да разказва приказки, каквито в хиляда и една нощ не са описани, а еротичната им страна да разкрива безмълвно: с милувки и танци.

 

С една усмивка дори, събличаше повече жени отколкото могат да се видят в разюздан сайт в интернет.

 

Можеше да се държи приятелски, като печено момче.

Имаше най-разкошните гърди и можеше да ме бие на карти, а понякога успяваше даже на шах. Най-естетично издържаното дупе. Сякаш двамата Велики Майстори, мъж и жена Природа и Дух десетки хиляди години го бяха ваяли, за да носи този шедьовър.

 

Стройни и мускулести бедрата й – дива кобила. Вит гръбнака й – дива кобила. И гривата й дива – много дива кобила. Но руса, пламъци се веят.

 

Пожароопасна е.

 

И клетките й пожароопасни.

 

Бутафорна жива факла.

 

Гори, но не възпламенява около себе си, освен с фантазия. Само един дефект има.

 

Тежи ми, много ми тежи, но най-ужасното е, че го усеща.

 

Тя всичко усеща, което е прекрасно, но това ми усещане понякога искам да скрия.

 

Някога се съмнявах, че ще ме напусне.

 

Не знам какво намира в мен, подобна жена.

 

Все си мислех, че подобни летят на високо.

 

Нямат връзка със земното, с живият живот или поне това, което ограниченият ни бит, възприема като жив живот.

 

От осем години сме заедно.

 

Като в първата седмица е от една страна, но много по-хубаво.

 

Готви прекрасно и може да бъде тиха и гальовна.

 

Люби се като блудница, а може да изписва свян на момиче.

 

Като две блудници едновременно с едно тяло се люби.

 

Дори цвета на очите й е толкова богата галерия, че на земята подобна няма, а аромата й още по-богата, но не могат и двете да се сравнят с ласките й.

 

Тя рисува по тялото легендарни оргии, на полубожества и хора, изважда от формата, от моралните граници и усещанията, които мисъл, живяла и един ден в благоприличие не може да си позволи.

 

Само един дефект има.

 

Не съм виждал подобна жена, но може да си говори мъжки приказки като мъж.

 

Разберете ме правилно: има много жени които имат по-дълбоки познания по теми възприети като типично мъжки. На една част от тях, тези приказки стоят като еротичен аксесоар, като накит, който само подчертава женствеността им, като нейна рамка. Другите заприличват на мъже, само дето са по-мъжки момчета от истинските мъже. При нея няма никаква промяна. С тях и без тях, тя си е цялостна и завършена. Не са й типично в характера, но характера й, не ги изключва.

 

Стои и еднакво секси и пурпурната рокля, вечерната и коженото яке и джинсите. Секси е на нощните плажове, на които отиваме, за да сме сами. Секси е и в сако и нощница.

 

В дебело палто, а сигурен съм, че и в космически скафандър пак ще е секси.

 

Само един, единствен дефект има...С криле е...

 

Огромни оранжеви криле.

 

Може да лети с тях, правила го е, за да ми покаже, но за да не се боя, че ще я изгубя, не лети.

 

Гали ме с тях, прекрасно е докосването им.

 

Покрити са с ерогенни точки, когато ги целувах, някога преди години, от възбуда почти изпадаше в несвяст, но напоследък само пърха с тях докато се любим.

 

Могат да се свият под всяка дреха и не личат.

 

Единственото ограничение ни е, че не можем да идем на плаж през деня.

 

Все си мислех, че подобни летят на високо.

 

Нямат връзка със земното, с живия живот или поне това което ограниченият ни бит, възприема като жив живот.

 

От осем години сме заедно. Не знам какво открива у мен.

 

Все по-красива е, повяхва като всяка жена, а на четиридесет и две е значително по-сладостна, отколкото на тридесет и четири.

 

Носи онези омагьосващи ферменти, които само високата класа материя притежава.

 

Само тези криле! Само тези криле.

 

Напомнят и на двамата различието й.

 

Тя не е от този свят.

 

Над четири милиарда, а никой няма криле.

 

Нямат и в квартала, нито в службата, дори и по телевизията нямат, освен във фантастичните филми, но онова е специален ефект или анимация.

 

Красиви са, не отричам.

 

Всъщност защо пък да няма криле. Нейна си работа. И нали не лети с тях. И какво пък, ако лети. Свикнал съм и без друго.

 

Вярно, падам си понякога и по жени, които далеч превъзхожда, мисля за тях, понякога се и срещаме, но това е най-малкото. Просто нямат криле. Но другите не са това за мен, което е тя.

 

Щях да й го кажа, щях.

 

Тя ме постави пред свършен факт.

 

Всъщност, аз, намерих онзи хирург, който се съгласи да й ги отстрани оперативно.

 

Казах й добре да го обмислим, после се смях, казах, че е глупаво. Каквато природата я е създала.

Преди малко ми позвъни.

 

Операцията минала успешно.

 

 

©Стефан Кръстев

2008