Публикации

Показват се публикации от 2016

За Платония, бъдещето, Ферма за лица и още...

Изображение
Първата книга от "Репортажи от Платония", "Ферма за лица" ще бъде представена на Панаира на книгата в НДК, щанд 431 на издателство "Монт", на 17.12.2016 от 13 до 15 часа.  Има логика в това - съвършената глобална държава да бъде управлявана от олигофрени. В следващите книги ще изясня защо. Най-общо, ако системата е съвършена, човешкият разум ще й пречи... Като гледали голям брой от политиците ни (не само нашите), мисля си, че са си изпреварили времето; родени са малко, по-рано, отколкото трябваше за да бъдат по-полезни. Но наистина малко, много малко са изпреварили времето си, защото явно са много, явно Системата, която ги е сложила на мястото им се нуждае от тях, явно се приближаваме до съвършения тоталитаризъм на Платония.

За Платония, бъдещето и 17.12 от 13-15, щанд 431 в НДК

Изображение
Първата книга от "Репортажи от Платония", "Ферма за лица" ще бъде представена на Панаира на книгата в НДК, щанд 431 на издателство "Монт", на 17.12.2016 от 13 до 15 часа.  По-сексуални ли ще са хората в бъдещ свят, в който живеят в невъобразими удобства, а разумът им върши малка работа; понеже, нали - каквото трябва да се мисли, вече е мислено в предишните векове, а което още трябва да се мисли, да го мислят специалистите, отредени от системата. Накратко: умът не му е работата да се грижи и да създава много грижи. Би трябвало, в такъв случай, да сме по-всеотдайни на насладата, особено когато електрониката ни е открила нови нейни форми. Не, не, по-суксуални в Платония, няма да са. По-богати ще са еротиката в изкуството и изкуството в еротиката. Повече сексуални стоки ще има, и сексът ще е още повече стока. Но множеството форми, всяка съобразена със спецефичен стандарт на качество, ще създадат бариери към най-чистото и първичното. Нови комплек

От Алиса в петък вечер на Деси Нико до Цефулес в неделя следобед

Изображение
После ще поправиш правописните си грешки. Сега искаш да напишеш, да напишеш всичко онова, което би й казал, на нея - героинята, която се появи в живота ти като видение, която и друг път си срещал; било ти е приятно, дори вълшебно; и не веднъж си я забравял, отново да я срещнеш. Алиса - твоето отражение.  И отражението на цяла една реалност! Обективна, но която може да се опознае, единствено, ако се разчупи през виденията на емоцията, на търсещия ум, на отчаянието, възбудата при неосъзната обич, преди началото на авантюра или метафизично любопитство.  Алиса, която не е дете, но не е и възрастен. Алиса, която е и едното, и другото. Алиса, която не бяга в други измерения, но вижда през отблясъците им, нашата реалност. Тя е млада и трепетна, наивна понякога и натоварена с мъдрост. Тя изживява всичко, което световното тържище е извадило на показ - бутнало в носа й. Тя би била като всичките други, но е като значително по-малкото, които по-силно изживяват живота; които не претръ

Радост, из Баркодът на Сизиф, кратка бележка

Изображение
Тази глава от "Баркодът на Сизиф" и още няколко други, по-кратки епизоди публикувах преди години в "Стихове.бг", "Буквите", групата "Научна фантастика" из блоговете си и още на няколко други места. Това беше и една от основната причина да не прероботвам "Баркодът на Сизиф", така че да стане една от книгите на по-късно разработения проект: "Репортажи от Платония". В този си вариант има общо, но и много противоречия и нямаше как да се получи да стане една от предвидената серия, без преработка, но вече изложил основния вариант щях да объркам както най-верните си читатели, така и себе си. В "Баркодът на Сизиф" и точно в тази глава, за пръв път допускам, че част от бъдещото общество ще живее в два режима: "работен" и "свободен", в единия режим няма да има спомени от другия. Каква е логиката? Обясняват я героите ми в тази глава на "Баркодът на Сизиф", но това е нищо в сравнение с по-късн

Ромфея и Ферма за лица по книжарниците из страната

Изображение
Още веднъж благодаря на Ина Лина, ето "Ферма за лица" изложена и тук, но вече до книга на съименника ми. Не съм този Стефан Кръстев. Става въпрос за съвпадение на имената. Еднакви имена имаме, но сме двама различни. До този момент знам за две негови книги:"Бодигард" и "Проклятието на златото". Да му даде Господ здраве и дълъг живот, за да напише още много и да е още по-успешен, отколкото до сега. Постепенно ще се свикне с будещото недоразумение съвпадение. До моментът другите  книги, които виждам в мрежата под името Стефан Кръстев са мои. Не мога да гарантирам къде из страната книгите ми са изложени и къде не. За това се обръщам към вас. Когато минавате покрай книжарница и разполагате с минута - две, надникнете, пишете ми ако видите "Ромфея" на Стефан Кръстев и "Ферма за лица" на Стивън Крос. Ако ви е в настроение - снимайте. Така ще мога да насочвам хора, които са се заинтересували от книгата и са от вашия район. Свър

За книгите и живота ми

Изображение
Досаден ли ставам с това, че все поствам за книгите си? Навярно. Мислите си, че талантливите автори не постъпват така? Няма как да не си го мислите, няма как. Съжалявате ме, сигурно доста от вас. Един такъв - затворил се в себе си, който от нищо друго не се вълнува, освен как да пробута книгите си. "Какво очаква, има хиляди като него, кой в България чете? Има си фейсбук, да си пише, ще го лайквам; ще му дам някой друг съвет, стига да поиска да оправи лошото си настроение; нека се примири, че не е най-значимото нещо във вселената; ще му честитя рождения ден; ще харесам снимката му с жена му и със сина му, че на тях прилича на човек; ей какъв щастливец е, ама не цени живота си, за това са му опадали зъбите и тежи четиридесет и осем килограма." И тези мисли ги има, при това са в главите на наистина приятели. За останалите съм далеч по-натрапчив, по-досаден. Знам го. Не желая да е така, но не може да бъде иначе. Ще ви разкажа нелитературно една история, историята от предишните м

Кратък коментар и кратък откъс от Ферма за лица

Изображение
Така се "лекуват" непокорните в Платония (глобална тоталитарна държава), склонните към престъпление; към несвойствено за идеалния ред, мислена; индивидуалност, която пазара не предлага и не е сметнала като необходима за обществото; психари, непризнати поети и т.н. Редно е да отбележа, че тази част от текста съм писал 2010, после съм преработвал, но не ми направи впечатление очевидното, че първата стъпка в насоката е вече направена. Та помислите си ще бъдете ли част от тази "здравна" реформа. Аз няма да бъда! Но да пусна откъсчето: "– Еликсирът на опрощението, какво е това? – Медикамент. Нека си кажем истината – наркотик. Предизвиква блажено състояние, гарантира спокоен сън, добро разположение на духа. Наричат го освен „еликсирът на опрощението“ и „екстрактът на щастието“. Уникален за всекиго. ДНК-то разпознава една-единствена комбинация - инжектираната му при приемането му за лечение, към която придобива зависимост. Всяка от уникалните комбинации

Репортажи от Платония: Поздрави от никъде!

Изображение
В опознаване на подредбата на живота изтича не един живот. Условията, с които се съобразяваме са повече, отколкото имаме свободата да нарушим. Където й да си, животът ти е невъзможен, ако е изцяло зависим от правилата и нормите на една глобална държава, в която не си избрал да се раждаш. Само осъденият на смърт и може би влюбения до безумие изживяват една-две минути истински. Отмяната на смъртното наказание НЕ Е ХУМАНИЗЪМ, а завист към осъдения. Защото със смъртната присъда до сега, всички общества са го признавали за официално свободен от всичките си закони.
Изображение
В градежа на всяко общество винаги ще има архитекти, винаги ще има и строители - майстори и общи работници, чистачи и пазачи, а колкото е по-високо обществото, в своите ценности, в своите постижения, все повече ще са и алпинистите. И всичко това е нормално. На някого може да му тежи, но свиква се, а и така е справедливо. Но не е нормално, нито справедливо, че в градежа на всяко общество (до сега) има хора-тухли и хора - хоросан; хора, чиято кръв е пролята за да се направи от нея лепило (тъй необходимо за строежа) и хора захвърлени с боклуците, заради това, че са превърнати в материал, който и без друго иде в повече. Не е нормално, нито справедливо, че още се гради по старо суеверие; при градежа на всяко общество се зазиждат души на убити с камъни от тълпата - нарочени са престъпници, а на другия ден, заради вградената им сянка да бъдат възпявани като герои. А бродещият им призрак да поддържа страха. Не е нормално, нито справедливо да се прогонват уж ненужните от строежа, от койт

Ферма за лица, в Топ Книгите

Много приятна изненада от "Монт", напоследък пускам достатъчно цитати и от "Ферма за лица" и от следващите от поредицата "Репортажи от Платония", за да си имат приятелите ми някаква бегла представа за какво иде реч. Бегла, защото с това показвам само сила на фразата, но по-важното е сюжета и по-интересното. Въпреки това мисля, че вече сте наясно, че развлечението, което ще ви предложа на тази цена - 4,80 лв. определено си заслужава. Какво още има освен силни фрази - гарантирана оригиналност, много провокации за размисъл при това по теми, които засягат всеки. Книгата е симбиоза между антиутопия и съдебна драма. По-странното - много еротика, а много философия. Ако съжалявате след прочитането й, ще изгорите с цели 4,80, :-ако обаче се окаже, че не преувеличавам, няма да пропуснете едно удоволствие, което гарантирам ви - няма да забравите скоро. Книгата в сайтът на елетронната книжарница Топ Книгите

За Платония и Репортажи от Платония

Изображение
“ Мечтателят е само част от композицията (на държавата б.а.), той е началото й, а края й е разрухата” Идеалът престава да е идеал, когато се реализира. Не се ли развие, за да остави нещо извън нашите възможности и стремежа ни към него да продължи, то тогава той се извращава. Копнежите изчезват. Живата вода се превръща в блато, принципите ни в затвор. Трепетните разуми, в които някога е пробляснала за първи път Искрата, озарила пътеките ни за да издигнем Кулата на мечтания свят са изхвърлени от същата кула в пропастта на забравеното и вече ненужното, а в нея царува вечния тъмничар. Най-светлите помисли водят до най-мрачния свят. Идеалите свършиха вчера, заменихме ги с консумация. Днес обработваме стари идеали, генетично ги модефицираме, отглеждаме в инкубатори, храним с химия, всевъзможни антидепресанти; забравили, че тези идеали са били някога чудовища и дракони, химери и ангели на разрушението, с които сме воювали; които са заплождали разума и душата ни и тя с бол