Завист

Колаж: Стефан Кръстев

Срязаха го. С острие от счупено стъкло. С тъпо острие го срязаха. На две го срязаха. Започнаха от сърцето, през дванадесетопръстника, през пикочният мехур  и завършиха с тестикулите. Откъснаха ги, завъртяха ги като ласо и ги метнаха за да се закачат на ръждивата антена на четвъртият етаж и продължиха да режат. От скърцащият звук настръхна и му се изправи косата. Това почувства като видя драскотината. Колата беше застрахована, а драскотината нищо и никаква. Трудно дори се

Две длани филхармония

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Сутринта рано се развали колата ми, а трябваше да замина. Сега не знам къде, но тогава знаех. Постоянно гледах часовника си и таксито се бавеше. Закъснявах. Сега не искам да си спомням за какво точно. Стигнах навреме в гарата, но влака имаше закъснение с близо час. Превключих се на призрачен режим, потънах в звуци, цветове и миризми. Можех да си отспя разхождайки се, пиейки бира, гледайки часовника, разписанието или разлиствайки гланцирани прелести на

Да те събуди писъкът на гробаря при пълнолуние

Да чуеш посред нощ с пълна луна пронизителният писък на Гробаря, когато на другият ден трябва да погребваш Злото, си е зловещо. Хванах инстинктивно кръста си, скочих блъснах кепенците на прозореца и го наругах добре. Едва сдържах проклятията и анатемите. Пак беше пиян, издаваше звуци на прогонено адово изчадие, паднал на колене, гърчеше се, смееше се, плачеше, сипеше объркани молитви. Прекръстих се несъзнателно и го наругах, след туй слязох да видя какво става с мирянина ми.
-Дадо Попе…-плеснах го по главата, да си спомни, че съм на годините на внука му. –Намерих квартирата на дявола.
-Ти да не сееш трева в нивата, бе!

Някой някога чувах

                                                         Колаж: Elfi Elfida 

Говореше ми нещо, сигурно викаше и това щеше да е края на връзката ни, защото не знаех какво да й отговоря, а знаех, че ми казва нещо важно. За това трябваше и да дойдем тук. Набирала е от доста време кураж да ми го каже и все не е знаела как да започне, сигурно ставаше въпрос за връзката ни, за това как мисля да продължи, възможно беше да е и бременна. Твърде възможно. Не беше изключено да е имала и разговор с родителите си или да ми предлага да идем другаде, напоследък знаех, че сондира доста възможности, имаше диплом и специалност. Тук не можеше да разгърне

Пощальоните

                                          Колаж: BG Север

Зората още дремеше, а те бягаха по улиците. Стъпките им не се чуваха като, че ли подметките им бяха пухени или не стъпваха. Всеки ги виждаше за секунда, в мигът в който надникваше от прозореца или излезеше през входната врата.

Преди да осъзнае какво вижда те вече бяха изчезнали, толкова бързо бягаха, но въпреки

Въртежи

Аз живея под водата. Не съм русалка, те са из моретата, а аз нямам опашка. Живея във вечното движение на бързея, откакто се помня.

Всеки миг около мен се изменя, прелитат откъртени скали, коренища, пасажи риби, стопли ли се водата, стане ли мързелива се унасям, сънувам като сега, но движението е не престанало. Лениво е и жабите вдигат глъч като седналите на бира мъже. Имало е случаи някои да се

Татуирано с целувка

                                                          Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/


Имотната сделка беше много важна. Трябваше да я осъществя на всяка цена. Дори преспах със сина на доскорошният притежател на земята която след по-малко от година щеше да стане курортен център и да струва десетократно повече. Момчето беше полуумно, но се оказа голям любовник, не го очаквах и не това търсих в него, използвах го, защото имаше голямо влияние

Сърцето на мизантропа

Усмихна ми се докато се разминавахме по стълбите. Идеше ми още сега да го убия. Противна мазна усмивка. Знаех за какво използва квартирата която нае и се намираше два етажа над дома ми. Всеки ден се разминавах с десетки млади с изписани клепачи, с очи като стъклописи на храм, всевъзможни разцветки, блясък и невиност зад която надниква не толкова невинната реалност. Не тела, а атически съновидения наяве. Още като се нанасяше и мъкнеше компютри като, че ли да обзаведе изчислителен център, предусетих, че работата му не е чиста.

Новолуние

Колаж: Elfi Elfida

Луна когато се окучи

се крие за да кърми

слепите си рожбе,

Прозорец към коняк и сурова бяла плът

Аз съм бял лист.

Нищо, което диша...

Приятно е.

Нямаш памет, недопустимо е да имаш

съвест, никакви тревоги и планове,

Бримката

Колаж: Elfi Elfida

Бедрото й имаше бримка. Не чорапогащника, голото й бедро. Не рана, бримка. Почти прозрачни кончета, прекъснати, уродливо стърчаха, а под тях зееше нещо неясно с червени, напомнящи за кръвоносни съдове, неживи влакънца, под тях не се виждаше нищо, като че ли

Живот на пръсти

Откакто се помня съм тренирал походката си, откакто се помня. Не знам кое ме е вдъхновило какво съм си мислил, че ще постигна, защо съм решил, че това е добре. Навярно съм завидял на котка или някой е стъпвал грубо и шумно. И до днес мразя шляпащите стъпала, влаченето на подметки, тежкото стъпване за създаване на респект,

Кладата

                                                 Колаж: Elfi Elfida

Кладата

не беше от съчки и катран, скъпа,

кладата беше от разгонени скорпиони

Тялото

                                                      Колаж: Elfi Elfida

Нямаше китки. Придържаше цигарата с двата овързани с нечисти кърпи чукана. Служеше си доста ловко с осакатените си крайници и излъчваше лъчезарност и някакъв очарователен наивитет. Продаваше билки на пазара и усмивката не слизаше от лицето му, но имаше нещо

Присъдата

                                          Колаж: Elfi Elfida


Струваше му се, че е провисен в нищото, а нищото има стени и те се приближават една към друга. Ужасява се, но в този миг чувства и нещо друго. Нещо което запълзява по него. Тръпнещо, необяснимо, различно прилича на милувка, но не е защото не пълзи по кожата, нито под кожата, а по това което е по-дълбоко в нея и едновременно не е в нея. Превърна се във вълна. 

Прегоряла чаша с червило

В начало бе само една кафяна чаша. Когато се прибрах, я открих. От пласмасовите за еднократна употреба, използвана и за пепелник след като е била изпразнена. Прегорена и пробита от фасовете беше на места. По крайчето - леко червило. Момичето е впивало ноктите

Свойства

Започна бавно да ме съблича, но не от дрехите, защото бях гола. Първо съблече умората ми. Бавно и деликатно я съблече, а под нея усетих как докосва нещо, което не бях откривала от години или изобщо не бях разголила. Усетих дори свян, а аз съм модел. Снимала съм и еротични сесии, не знам как го правеше, но сега се почувствах по-гола, а той продължаваше да

Бяла и ронлива

Изглеждаше като направена от тебешир. Бяла и ронлива, разпадаше се, като, че ли леко сияеше в пропитият с влага сумрак. Напоследък не дърпаше завесите, светлината я измъчваше. Не знаех, че може да става от леглото, но когато влезох стоеше права до прозореца. Много

Честна сделка

Попаднах в невероятно коварен капан.
Всичко ми се усмихваше, розово, лъчисто, пречисто, идеално. Нега като жив дух се спущаше над всеобхвата, ароматите главозамайваха и тялото се носеше над небесата, а небесата в образа на лека омара търкаха гръдта си по настръхналите от възбуда треви. Птича песен се изливаше

Пръстенче в миша дупка

                                              Колаж: BG Север

Той беше Изключението. Единственото. Преди да се появи изключения нямаше. Правилото само създаваше изключения да се самодокаже, а те бяха предани васали на правилото, актьори в абсурдният му театър, част от цялостта му.