Публикации

Показват се публикации от Май 17, 2020

Маските (30) Епилог

Изображение
30.   Магдалена виждаше, но не онова, което очите й отчитаха, че се намира пред тях.   Между това, което виждаше и онова, което беше пред очите й кървеше Стареца: на кръста вързан за пилона.   Тялото му се тресеше; лицето му ставаше по-бледо, от очите му се стичаха сълзи, а демоничната Валио се гавреше с него.   Още страдаше и се молеше за Магдалена. Не беше вече на кръста, но го носеше.   Магдалена ставаше безчувствена. Всеки път, когато я докосваха и обладаваха: по всички възможни начини, всякакви възможни и невъзможни твари. Не позволи на Валио да се наслаждава на погнусата й. Реши да не я изпитва. Заключваше себе си в най-дълбоката килия на паметта си. И оставяше куклата си да се движи, а после се научи да бъде Другата. Магдалена реши, че Другата е бяс някакъв неин. Фриволната й същност. Двойницата й, която би отричала, че носи; от която би се срамувала, но която сега я спасяваше. Другата нямаше скрупули, нямаше морал. Не се отвращаваше, дори се насл

Маските (29)

Изображение
29.   Свалянето на Социалната маска не става отведнъж. Дори най-упоритите не могат. И най-трудното не е чисто физическото мъчение или пък усещането, че си изгубен и откъснат от смисъла. Акциденцията е началото на всяко освобождаване, но да останеш без маска е необходимо много повече. Когато болката и мъчението отминат, идва усещането, че маската е още на лицето, че не си я свалил, че е кожата ти. Иде ти да я раздереш, което е излишно, но като цяло това, което чувстваш е вярно. Обществените порядки са насложени с маската, но с нея не могат да се отстранят. Трябва да бъдат преосмислени и преоценени; от част от тях трябва да се освободиш, ако искаш да останеш без маска; от други не бива да се освободиш, ако искаш да останеш човек. Трябва да изградиш себе си повторно, иначе и без Социална маска си като със Социална маска, а в такъв случай е по-разумно да я носиш и повечето я слагат отново. Лола провеждаше курсове за сваляне на Социална маска. Яса също. Половината от

Маските (28)

Изображение
28 . Тресеше я. Маеше й се свят. Сънуваше с отворени очи, а реалността се сливаше в кошмара. Изгуби представа за времето. После за пространството. Вън валеше, а нямаше вън. Хора ли я докосват или зли сили я люлеят между мрак и светлина. Пробуждаше се в различни зали. Някои приличаха на космически кораби, други на операционни. Биеха й поредната и поредната инжекция. Спря да диша, очакваше да я интубират, но преди да го сторят се отдели от тялото си. Минаваше през някои стени, през други не можеше. Реши да си избере посока и си избра, но после я изгуби и се върна пак в онази стая, в която беше оставила тялото си. Втори път се опита да избяга от него. И трети. И четвърти. Минаваше през кладенци и през трюмове, през ядрени складове и часовникови механизми и през много, много болнични стаи. Неизбежно стигаше в тялото си. Понякога искаше да се скрие в него. Понякога се чувстваше принудена да го пробуди. Понякога просто й беше студено и искаше да се загъ

Маските (27)

Изображение
27 . Още първият се възползва от наивността й. Яса не вярваше, че е възможно да й се случи. Не и на нея. Вече беше развила уменията си, достатъчно за да може чрез Социалната си маска да улови нечисти намерения. У странния самотник улови болка, само болка. Първо, физическа болка. После, остро чувство за самота. Изглеждаше толкова залутан в изоставената част на индустриалната зона, колкото и тя. Твърдеше, че знаеше къде отива. Имал си лечител. При него. Не беше ясно дали лечител за телесните му рани или за отчаянието му. Знаеше кой е Лот, още щом започна да му го описва, спомена името му. Излъга я обаче, че знаеше къде ще го намери. Оказа се Веселяк. Болката му идеше от скорошната хирургична интервенция, с която се беше обезобразил за да има лице. Познаваше Лот, наистина го познаваше. Ако не беше изгубил с нормалният си облик и ума си, не би посмял да й посегне. Ако не беше изгубила съзнание със сигурност би изгубила ума си. Опомни се на една врата.

Маските (26)

Изображение
26 . Обичана беше. Знаеше. Когато си поискаше можеше да има Витус, но само като си го помислеше й ставаше смешно. Изведнъж й заприличваше на хлапе. Въпреки опита му, който тя нямаше. Витус й беше мил. Усещаше силата му като своя. Пред него можеше да се разкрие. Да свали маската си, даже. И не беше го сторила, само защото нямаше никакъв смисъл. Чувстваше го близък, много по-близък отколкото всеки друг, но станеше ли му любовница щеше да се превърне във втората му Лола. И да престане да е неговата Яса. Единствената.   Но всяка жена може да има любовник, дори и в тези времена, когато любовта е атавизъм, а само Яса си имаше брат. Или поне някой, който много напомняше брат.   Имаше и Лола, а Лола й беше повече от сестра. Истинска приятелка: дразнеше я понякога, понякога се ревнуваха. Понякога си бъркаха ролите и всяка искаше да бъде другата. Понякога се мразеха, не можеха една без друга. Понякога Лола изглеждаше по-малката, а би могла да й бъде майка. Лола я науч