Днес ли беше Денят на банана
или беше Денят на убитите надежди
или беше Денят на няколкото минути свобода, за която платихме твърде скъпо,
платиха и тези след нас, които нямаха общо с глупостта ни,
ще плащат и тези след тях, които няма да имат общо с глупостта им, ако всичко продължава все така,
днес ли си обещахме свобода на словото, за да имаме затворени телевизионни канали и забранени сайтове,
днес ли пяхме, че стените ги няма, че да има забранени дестинации,
днес ли си представяхме живота като в холивудски филм:
за да живеем в отрязаните кадри - хвърлени в калта, за които ни ще се намери публика, която да ги гледа, ни пък разум, който да осмисли.




