Публикации

Показват се публикации от Септември 9, 2012

Хартия и вятър

Дебелата циганка махаше с метлата, пъшкаше като стар автобус. Повече боклук правеше, отколкото прибираше. Мърмореше на три езика и проклинаше, че хубав ще бъде денят, а мръсотията утре по-голяма. Главата й се пръскаше след две бутилки фалшива. Губеха й се часове и се опитваше да си спомни дали някой от тайфата я е… ”експлоатирал сексуално”. Хълцаше и й бе крив светът. И не можеше да се сети кое се е случило и кое – не. 

Белязано лице

Тя полюбопитства. Опитах се да я спра. Хванах я за ръката. Поривисто се дръпна. Не успя да се отскубне. Засмя се. И ме целуна бързо. Ако бяхме у дома щеше да знае за какво иде реч, но през града просто преминавахме. Тя знаеше винаги актуалното, интересуваше се от всичко. Все казва: „Искам да знам къде живеем…”, а другото й дежурно изречение е: „Можем да променим, мило. Можем. Искам да променим…” Добре, че тъй е свикнала с родилният си белег, че не се сеща за него. Иначе би го махнала, а нямаше да са тъй изваяни гърдите й, ни така щръкнали зърната й, тъй крехки раменете и сини очите, ако огромното кафяво петно не покриваше половината й лице. Малко напомняше Африка. Често в изблик на нежност закачливо докосвах точката която на картата отговаряше на Египет и прошепвах: -Някой ден ще идем, нали? Ще те заведа. -А-хъм, да. – засмиваше се. Египет се намираше под ушенцето й. Точката й беше ерогенна. Обичаше да лъкатуша с език по Нил. Дразнеше ме когато вместо нежното си: „А-хъм,

Чейз

Много не обичах баща си. Дървен философ и егоцентрик. Напорист и дребнав, винаги беше първи в автобуса, неговия глас се чуваше в блока и махалата, най-много чаши обръщаше в кръчмата. Мачкаше всеки който си поиска на канадска борба, футбол на малки вратички, сантасе и словесни дуели със заучени фрази. Забавен, арогантен, обсебващ. С гърбав нос, големи бицепси и вечно жабясал от алкохола поглед. С вечната криминална книга на раклата и каубойската риза. Играеше си с думите като на флипер, пълни глупости които понякога улучваха целта и получаваше бонуси.

Вавилонска болест

Сянката от козирките на качулките криеше лицата им. Бяха високи, ненормално високи. При моят ръст стърчаха с глава и повече над мен. Съвсем сигурно надвишаваха два метра. Одеянията им приличаха на монашески, но позите им и движенията им бяха по-скоро на войници. Не оказах никаква съпротива когато ми казаха да вляза в колата им. Опитах се да задам въпрос, разбрах, че отговор няма да получа. Да се боях, не се боях. Приличаше на сън от който щях да се събудя. Всичко което ми се случваше нямаше връзка с реалността. Излязох от къщи да купя лимони за рибата. Близкото магазинче беше затворено и отидох до големият супермаркет на три преки от дома. Прехраната си вадих с безобидни карикатури от тези които разсмиват и не засягат никого.

Четвърт усмивка

За секунда или две се унесох. Не повече. И видях най-красивата усмивка. Слънце ме озари. Изгрев ме погълна. Врабчета заиграха със слънчеви зайчета. Лунен тих океан ме разтвори в себе си. Лава заля слабините ми, заподскача сърцето ми. Венера се събличаше в една усмивка. Сладострастни харпии ме разкъсваха.  Очертанията на хармонията се изписваха в убийствена прямота. Красотата бе погълната от съблазънта. Дробовете ми се превърнаха в речни камъни и дърпаха трупът ми към дъното на понятията. Влакът стопи релси, пустош създаде оазис за нас двамата. Скъсах с миналото и отлетях в забравата. 

Една странна антиутопия "Песента на моряка" - Кен Киси

Изображение
Още докато четох книгата се опитвах да определя жанра й. Не ми беше лесно, реших и че е безсмислено, защото макар романа не е нищо от онова, чиито белези носи, не губи нищо от очарованието му. Действието се развива в нефиксирано, недалечно бъдеще. Настъпили са глобални климатични катаклизми. Температурната амплитуда из целия свят е много голяма, най-подходящи са условията за живот на Аляска. Много пъти се споменава и за някаква война. От спомените на героите се разбира, че иде реч за голяма война, не е наречена никъде световна, но изглежда е такава и е оказала въздействие на цял свят. Има генетични изменения в растителния свят –

Джебчийката

Нямаше да стигне до затвора.  Ритаха я малки и големи, мъже и жени. С бастуни и метли я удряха. С боси пети и ботуши я стъпкаха, а патрулката се бавеше въпреки, че мелето пробуди цял квартал. Доколкото можеше се пазеше. Свита на топка покриваше с ръце главата си. Въртеше се в различно посоки, но ударите идеха от всички страни. 

Живот по време на филм

Едното отиде на изпити и не се обади. Сигурно по-късно или утре. Знаеше, че му има доверие и не се притеснява. То е голям мъж все пак. Може и да му се е повредил телефона. Напоследък тези играчки станаха много некачествени. Или да е на купон с колежки.  „Ех, времена. И аз бях млада…” Той е голям мъж. Знае, че му имам доверие. Сигурно по-късно или утре.  Другото позвъни. Каза й, че всичко ще е наред. Да не се тревожи. Беше с приятели на хижа в планината.  Забрави си бинокъла.  Мъжът й закъсняваше. Напоследък често се случваше, но не й правеше впечатление. Той много