Тази, която липсва
Остана да витае в стаята му. Завивките миришеха на нея. Събуждаше се с чувството, че са прекарали нощта заедно. И леглото беше омачкано като от две тела. Усмивката й озаряваше стените. За части от секундата надникваше от ляво или от дясно и го караше да се обърне. Шеташе зад гърба му. Дърпаше завесите, превръщаше се после във вятър. Само за нощ бяха заедно. Нещо беше разстроена на сутринта, за някъде бързаше, много неща скри, почти не се познаваха. Това което му беше разкрила едва ли беше истина, дори името й не звучеше нейно.