Публикации

Показват се публикации от 2019

Училищата - музей на разрухата

Изображение
Кадрите, които по-долу следват за някого може да са шокиращи... Започвам с уговорката, че Мелник е град - съкровищница на България, че географията и историята на този град се обичат: слели са се в прегръдка, взреш ли се в едната, то и другата разкрива от прекрасни, по прекрасни страни... Влезеш ли в него, попадаш сякаш в многомерна картина и всичко, което видиш е една по-малка картина, но и детайл от всеобщата - част от съвършенството й, носещо нейния характер. Десетки епохи са оставили своя подпис върху тази творба.

Нов брой на Тера Фантастика!

Изображение
Мое интервю с Александър Карапанчев в списанието на българския фендъм. Е динственото наше списание за фан тастика, което е получило две международни награ ди – „Гравитон”  &  „Еврокон”. Още в броя: Макрия Ненов , Станислав Лем , Ерик Симон , Светослав Славчев , Дилян Благов , Ивайло Петров Иванов , Николай Тодоров , Снежана Ташева , Надя Михайлова , Христо Пощаков , Иван Н. Хаджиев , Кирил Влахов , Надежда Лилова , Ерик Симон , Нина Хорват , Денис Куприянов , Джей Уайднър , Ромуалд Ленех , Иля Рясной , Ивайло П. Иванов , Олга Клисурова , Георги Недялков , Александър Карапанчев , Валентин Д. Иванов .

Репортажи от Платония (откъс)

Изображение
"Самота и тридесет години. Тогава не знаеше, че това означава младост. Нито, че болката не е точно болка. Усещане за предизвикателство е. Стъпка към непознатото. Беше една от най-приятните летни вечери в живота му. По цветно изглеждаше всичко, карнавално. Струваше му се неестествено. Като декор създаден за веселие на очите му. И за освобождение на мисълта му от натежаващото. Имаше палав вятър, естествено. Топъл, уханен. Шумен беше полиса, ала шумен като мелодия. Познатите улици приличаха непознати. Луташе се без цел, изключи и памет. Скоро непознатите улици му приличаха на познати. В кратки мигове се питаше: “Какво правя? Къде вървя?”. И без да търси отговор, забравяше въпросите. Не можеше да се изгуби, знаеше. С достатъчно техника по себе си разполагаше. Където и да отидеше все щяха да го намерят, ако пожелаеше. И ако пожелаеше винаги да намери най-прекия път на обратно. Нямаше причини за тревога, ала я чувстваше. Някак странна тревога: тежка, но с нещо приятн

Репортажи от Платония: Ферма за лица (откъс)

Изображение
„Репортажи от Платония: Ферма за лица” е цялостен и завършен роман, също така е част от поредица, но и на едно с всичко това е много произведения, които могат да бъдат разглеждани като самостоятелни – кратки драматични истории, футуристични репортажи, най-вече притчи. Представям ви една: „ Н якога съдебните заседатели са били уважава­ни хора от всички браншове. Доказали се в попрището си, спечелили доверие и извън него. Пра­восъдието не е било единственото им призвание. Днес съдебният заседател е съдебен заседател и нищо друго. В масовите представи съдебният заседа­тел дори не е човек. И има хора, които ги полазват тръпки само при мисълта за съдебен заседател. Защо­то си го представят като странно богоподобно съще­ство: справедливо, но и жестоко. Мрачно и мълчали­во създание, което рязко изрича нещо, а каквото и да изрече, решава съдба. То знае истината, която изричат хората, но не знае какво е да бъдеш човек. И наистина почти всичко човешко му е чуждо. Съдебния