Маските (25)

25. Носеше я. По застланото с натрошени стъкла и мазилка стълбище я носеше. Етаж, след етаж, след етаж. Знаеше коя е. Яса. Тя беше под маската на Коломбина. Той под маската на Арлекин. Седмица се колебаеха, отбягваха погледи. Лола веднъж пожела сама да се предаде. Яса я спря. Каза й, че не е честно. После й пролича, че съжали. Двете вече не се обичаха. На моменти се гледаха като змии, на моменти като вещици. Отначало се редуваха да носят маската на Коломбина, но спряха да я свалят. Попита ги: „това пък защо е”, но нито едната, ни другата му отговори. Изглежда му бяха сърдити. И двете. Така и не разбра защо. Той не искаше маскарада. Нито жертвата. Според него не се налагаше да се прави. Направи някакви опити да ги разубеди, но беше напразно. Не го чуваха. Дуелираха се с погледи, а той не можеше да бъде даже секундант. Предишната сутрин рано Яса го поведе нанякъде. Не беше маскирана като Коломбина. Носеше най-обикновена имитираща Социална маск