Публикации

Показват се публикации от Февруари 24, 2013

Черногледецът

Толкова по-млада, беше. Толкова наивна, а морално извисена. Тя се милваше и топлеше с шепот, чуруликаше светло и дори присъствието й беше усмивка. Трябваше да ме е напуснала отдавна, не бих я възпрял, но не можех и да я поощря повече отколкото я поощрявах с мрачният си характер. Имах нужда от нея, ако не я бях срещнал щеше да ми бъде по-леко. Пристрастил се бях, обезболяващо ми действаше и бавно, бавно се износваше. Криеше сълзи и понякога отпущаше пара в скандали. По-красива ставаше тогава. Прегръщах я, след минута вече се усмихваше. Опитваше се да ми върне вярата с милувките си. Надеждата ми с факта, че я има. Сарказмът ми да усмири в поезията на аромата си. Фриволна беше, така й отиваше. Цвят който умее да се радва, кожа способна да се отдава до душа, тяло разтварящо се до най-дълбоки мисли. Лееща се, обичлива, с нрав на гальовна домашна котка. Моя, невероятна, игриви духове в едно тяло. Зрелище беше дори вятър да развее косите й. Да свие един крак и преведе глава за да види дали чо

Уникалната

Какво търсеше на този плаж богинята? Тук сред простосмъртните. Без охрана, без жреци, без онези които държат златният ключ за храма. Да не би да е нейна двойница? По-списанията и на екрана изглежда по-висока, но е тя. Има нещо в израза и толкова уникално, че природата не може повторно да пресъздаде. Прилича на недоумение и на изненада, леко колебание, опитва се да приеме на шега това което вижда, но не успява. Минават й учудващи за нея мисли, не им се подава. Шокирана е от тях и леко възбудена, замръзнала в хазартно усещане, чувства се обладана от демони. Разтворила е широко нервни окончания. Вижда се бездна и се бои да не бъде погълната сама от себе си и част от нея го желае. В желанието има нещо еротично, нещо по-различно, ала сила някаква я възпира. Похотливи хрумвания се разхождат в нея като мравки, наслаждава им се от разстояние, тайни нейни някакви които е притаила и до които никой не може да се докосне, нито да я заподозре. В крехко равновесие е везната й на разум и емоция, на с

Рижаво куче на кръстопът

Беше проститутка, но и повярвах, че ме обича. Откраднах я от сводниците й. Четири граници прекосихме. Май беше голяма забава, не съм сигурен, тогава ме беше страх. Тя пък се кискаше. Приличаше на голямо дете. Не изглеждаше истинска. Като прожектирана. Изпитвах опасения, че ще се събудя и тя ще изчезне. Струваше ми се, че я познавам отдавна. Нямаше откъде. Ровех в паметта си, но нямаше откъде да я познавам. Каза ми, че е създадена за щастие. Да донесе щастие на един – единствен човек. На мен. Повярвах й. На никого друг. Повярвах й. Повярвах й и след месеци когато ме помоли да продам дом, кола, цялата покъщнина която още имаше някаква оборотна стойност, изтеглих и всичките си спестявания, изглеждаше налудничаво, но и дадох пълна власт да разполага с него. Няма да ти разказвам за бизнес – плановете й, изглеждаха ми налудничави, но й повярвах. Работите й първо тръгнаха добре. Не съжалявах, че съм поел риска. Когато започнаха да се появяват и проблемите, мислих, че ще е временно и тя ще овл