Публикации

Показват се публикации от Февруари 10, 2013

Лиценз за човешко тяло

Три четвърти от битието си изживя като огромна мишка.  Работеше усърдно за да спести достатъчно и да закупи лиценза за човешко тяло.  Гризеше по четиринадесет часа в денонощието хартия в сметища на историята. Дейността му беше жалка, но полезна за световното съществуване. В тези времена на благоденствие човечеството не се нуждаеше от негативните чувства изразявани някога.  Разбира се сметищата можеха да бъдат унищожени с огън, но тези които имаха лиценз да бъдат човеци се веселяха на звездните яхти, караха сърф по избухващи протуберанси, купуваха си право за унищожаване на обитавана планета или се превръщаха в нейни туземци оставяйки на децата си радостта да натиснат бутона на плазменото оръдие, най-щастливите човеци можеха да си откупят право за самоубийство чрез избухване със свръхнова. 

Посредствената

За да не я вижда избоде очите си. Тя му противоречеше и с това, че я имаше. Със сивите си очи, със ситните бръчки, с омекващата с възрастта кожа, слабото тяло. Изпитото изящество на светица без бог. Посредствена жена, жужаща в ефира муха, дразнеща суета, глупава гримаса, фигурка излята в калъпа на световната система за масово производство, скучна като поточна линия в консервен комбинат, с колекция от дипломи интелектуална нула, дори по-зле от нула, защото нулата е лишеното от материалният тумор съвършенство. Нула със запетайка и без единица след това беше. В огледалото не виждаше себе си, а еснафските си прояви за красота. Мислеше да я промуши с шило или да я залее с радиоактивни отпадъци. Разгърнеше ли някое от списанията си, все едно тя правеше това с него. При това не го съзнаваше. Овца. Клониран непретенциозен разум. Занимаваше се с обществени дейности, редеше и разграждаше фрази на стари мислители отдавна обезсилени от значение. Лазеше му по нервите и грозеше битието му. Да я напу

Бичуваме не знаейки да любим

От хотела към плажа, през първите три дни излизаше с жена си и се връщаше с малката, през следващите три обратно. С малката излизаха преди зазоряване, прегърнати или хванати за ръце. Разминавахме се по коридорите, тя смигваше, той се подсмихваше на една страна, кимах в отговор. Жена му се правеше, че не забелязва. В опита си да прикрие какво й е и да изглежда весела приличаше по-скоро на дрогирана. Един път изпусна сълзите си. Закусвахме заедно и ми се извини. Каза ми, че е глупава, а не беше. Направи ми впечатление на задълбочен характер. „Творим красотата по образ и подобие на неизявеното желание. Когато сме изчерпани, търсим да го погалим, да го докоснем, за