Колаж: Elfi Elfida Пред очите ми играеха сини кръгове, подсачаха, вибрираха, пулсираха. Едва успях да си поема дъх. Облегнах се на перилото и пипешком намерих ключовете. Когато отворих вратата кръговете бяха изчезнали, а на тяхно място изплува абсурда, излязъл от кошмарите ми, нежният силует на вината, на невъзможното за докосване, ужасяващото, милото, най-милото, съкрушително садистично мило, мило до болка, до изключителност която човек не може да понесе. Полуреална, сякаш плаваща в сумрака и сега й се вееше косата както някога. Прозорецът не беше затворен, а ветрецът топъл, тя разбира се призрачна. Светещите реклами гримираха полувидимата присъственост на нещо което не трябваше да е тук. Майка ми, а майка ми е мъртва от повече от седем години. Това бяха нейните контури. Прималя ми, чувство за нереалност ме изпълни. Ръката ми механично натисна ключа, лампата светна и майка изчезна. На нейно място, подпряла се както тя някога, на масата стоеше непозната млада жена. Приличаше ми на