Събудих се още в 03:30, не знам защо, сигурно съм се вълнувал, но е било на толкова дълбоко ниво, че разумът ми не го е отчитал като вълнение. Може и да е било леко притеснение, че намеренията ми ще се провалят, защото чувах падащи капки, не приличаше на сериозен дъжд (както се и оказа), но не бих предприел в дъждовен ден това леко и приятно приключение.
По пътят към гарата осъзнах, че предната ми гума е мека, а трябваше да премина над 80 км. - непознат терен. Казвам "непознат" за колоездене, защото с кола, ако човек не си го постави специално за цел, няма да обърне внимание на подробностите, които правят пътя по-тежък или по-лек за колело. Иде реч за Варна-Балчик.
Глупаво беше това с гумата и толкова се ядосах на себе си, че бях готов да продължа така. Разумните носят със себе си помпа, аз малко разчитам на добрия шанс. Ще си взема поука.
Добре, че освен да напомпам гумата бях си забравил и очилата, а без тях съм доста беззащитен. Плюх си на педалите и спринт към квартала. Времето ми стигна не само да напомня гумата, а и докато чакам влака да напиша кратък статус във фейсбук и да направя това селфи.
За тези, които не знаят: тарифата за пътуване на колело е 3 лева. Независимо дали пътуваш 5-10 или както беше с мен в случая: доста повече километри.
Влакът пристигна във Варна 11:55 - точно по разписание. Ободрил се бях, а стоял твърде дълго неподвижен и не се спрях за снимка. Реших, че ще е при първото спиране след излизане от морската столица, а то се оказа чак - при излизане от Кранево, на 12 километра от Балчик.
Хубав път, не съм бързал, по-истинските колоездачи от мен (поне 1 момче и една двойка) бързо ме изправариха с шосейките си. Още на излизане от Варна. После по пътя бях единствения с колело.
Минавал съм десетки пъти тези места с кола, но както вече казах: не ми беше познат като колоездачен. Никога не бях преминавал по него и извън сезона - оказа се много по-приятен отколкото съм очаквал. И изобщо...
Морето е различно извън сезона, а тези места са многократно по-красиви по това време. Прилича на специален ефект, фон за медитация, с ОЧИТЕ СИ ЧУВАШ разтварящ те над вълните ъмбиент.
Няма е шумната суетня, самите хора са по-спокойни, част от тях избрали за почивка това време именно заради спокойствието. Напук на представите, че това са по-неплатежоспособни (възползвали се от по-ниските цени, каквито са цените по курортите извън сезона), тези които видях не изглеждаха никак бедни. Тук е момента да подчертая, че из целия път между Варна и Балчик не видях 15-20 годишна кола. Почти всички бяха луксозни, а някои много луксозни. Много бяха и спортните возила, чиято цена е непосилна за повечето простосмъртни.
Не посетих Ботаническата и Двореца на кралица Ана, правил съм го многократно. Сега нямах достатъчно време. Поразхождах се из плажа като свой герой, яхнах Дракона и към Варна. Трябваше да стигна навреме, че да си хвана влака към Плевен.
Не мина без приключения, откачих си веригата, раздразних се. Между Кранево и Балчик почти по целия път има велоалея. При това на места широка два метра, отделена от шосето и изобщо всичко както трябва да е, но...
Оставена на ниво "добри намерения", както е добра, става чудесна и изведнъж чезне или тутакси се появят камари чакъл; постоянно счупени бутилки, нова, а успяла да се напука на моменти настилка. При наличие на велоалея да караш по шосето (а понякога принуден), между мощни мотоциклети и спортни возила, на шофьори, които използват възможностите им е риск, но Слава Богу стигнах благополучно Варна само с един развален километраж и скорости, които си бяха и преди за поправяне, но вече е крайно време. Малко позакъснях заради аварията, но като гледам 78.80 км. запаметени като максимална скорост на километража ми - можеше да имам доста по-сериозни проблеми. Не съм обърнал внимание, нито съм гледал в километража, когато съм вдигнал тази доста безумна за модела ми скорост.
По тъмно във Варна, ако не познаваш колоездачната й мрежа, не е нещо, което препоръчвам. Едва не пропаднах в шахта без капак. Джипиес-а ми се побърза и накрая трябваше да разчитам на интуицията си - все пак стигнах навреме.
Следват едни от най-приятните ми в целия живот 5 пътнически часа. Сам в купето, с изключена лампа, като че ли се реех в космоса. С леко закъснение си стигнах в плевен 03:15 часа. Докато стигнах до вкъщи 24 часа без сън. Не ми се спеше, даже се чувствах тонизиран.
