След заслепяване
Било е част от секундата. Нищожна част в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна каквато никога не е била, спокойна каквато никога не съм й позволил да бъде, красива каквато живота ми не е разрешил да имам. Вън от припряност, вън от своите съображения, от рамките си, от догмите и боязънта си, вън от часовниковият механизъм и пътните знаци на ежедневието. Свободна, чиста, на границата между унеса и възбудата, високо над доброто и злото, от чувството за дълг и тревоги. Стана неочаквано богата и в този кратък миг си помислих повече неща, в по-строен ред отколкото през всичките си четиридесет и две години. Написах двеста и четиридесет романа и сто научни студии, хиляди стихове и рецензии, изнесох лекции навсякъде из света и прошушнах милиард красиви изрази в ухото на десетки красиви жени които познавах или не познавах, но бях искрен, а езика ми по принцип е вързан и не съм написал и ред. Не говоря много, движа се. Движението ме грабва и мисли вместо мен,