Нашият град, всъщност е един отделен свят.
Свободен си да отидеш в Големия, но не и приспособен да живееш в него, а и кой би напуснал земния рай за да отиде в ада на илюзиите.
Илюзиите са нашите крепостни стени. Създадени от милиардното множество, живущо извън териториите ни, те му пречат да ни види, но ние го виждаме през тях. Близо милион жители сме. Почти колкото света стара е историята ни. Имаме същата анатомия като останалите. Расата ни не е четвърта, но сме различни. Имаме си своите странности. Външен не би ги разбрал, не би ги забелязал. Илюзиите му, правят тъй, че да му изглеждаме призрачни. Почти въображаеми.
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Знаеш ли кои са, мерзавецо!
Тя е някъде там, обърнала се е срещу прозореца и никой няма да види сълзите й. На другото легло гасне баща й, късно е да му се помогне. Сп...
-
Сънувах се четирисет години Ти си луд а Искам да ти кажа Не те познавам Любовници Блус за пустинята От звяра Истина с коси в сънов...
-
Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха...
-
Има една особено жалка персонификация на глупостта в нашето общество и тя представлява същество (от мъжки или женски пол), което се надсми...