Публикации

Показват се публикации от 2021

Локдаун

  "Бум-бум-бум-бум..." - по вратата на църквата. Треперещ старчески глас отвътре: -Кой е? -Аз съм...аз...аз (гласът е задавен от хрипове)...ранен съм, искам да се помоля. -Не може, синко. В локдаун сме, върви си с мир. -Кървя... -Потърси лекар. -Късно е вече за лекар. -Аз съм... -...нали сте Божи служител. -Не мога! Те не знаеха какво правят. Разпространяваха верижно писма, искаха и църквите да бъдат затворени като всичко останало. Нас изкарваха виновни, че децата не ходят на училище, че бизнесите им не вървели, кой съм аз да се бунтувам срещу гласа народен. -Нали сте Божи служител...умирам. -Ще те изповядам, говори. Дълга пауза. -Чу ли, ще те изповядам и ще се моля за теб, говори. -Аз... -Говори! Дълго мълчание. Старият свещеник се замисли. Светлините от разтапящите се свещи хвърляха отблясъци върху сребристата му брада и я правиха да прилича на огнище. Блещукаха в почти невиждащите му сиви очи, а той си спомняше... Как една именита съвременна авторка, размахваше пръст срещу

Историята на една актова фотография

  За пръв път се почувствах истинска. Прииска ми се да му кажа нещо мило, но сторих ли го щях да се катурна. Да се разплача, да го прегърна и да не го пусна никога. Само се усмихвах. Исках да е курвенски. Може и да се е получило. Принципно си го умея. Когато искам да наскърбя, когато трябва да разкарам. Искам да го открия. Търся го от месеци. По-трудно се оказа, отколкото си мислех, че е възможно. Той ме снима, снима ме гола. Съгласих се, всъщност си го поощрих. Разделяхме се. Ако изобщо съм го обичала, още го обичах. Прощална нощ - най-глупавото в цялата ни нелепа връзка. Казах му, че съм пред брак. Очите му станаха изведнъж толкова големи, че съвсем изгуби мъжкият си облик и заприлича на дете. Кимна, май прехапа устни. Засмях се, засмя се и той. Прегърнахме се, вече и до секс не ни беше. После и тази прегръдка стана досадна. Пихме малко, говорихме си глупости. Въртяхме стара плоча. И последното ми колебание, че желая да се случи така, изчезна. Само на осемнадесет бях тогава. Още изгл

Анонимна еротика

  Последното, което би ми се искало е да съм ангелче. Ще ти кажа, повече отколкото трябва. Пияна съм. Сега летя, а не в преструвките си, че съм ангел. Порочна съм, харесва ми. Харесва ми, защото живея инак. А ти дори не ми харесваше. Просто беше лесен за имане. След тези думи трябва да се засмея, като курва. Мога го, дори ми отива, правя го пред огледалото, никой не го е чувал, никой не ме е виждал. Тогава приличам на обсебена котка. Хайде, целуни пак гърдите ми. Ще подадеш ли жалба към персонала, а? Все пак проникнах в стаята ти. А ако исках друго, не това? Мълчи, мълчи. Сладко ти беше, нали? Чуй ме сега. Изяждаше ме с поглед. Ще кажеш ли коя от четирите на нашата маса, най-силно желаеш да съм? Хей, само да си посмял! Макар да знам, че ти е трудно. Току – виж съм се оказала аз. Тогава ще изпищя радостно. Даже няма да съм аз. Суетата ми ще изпищи радостно, ще скочи от леглото, ще запали лампата и магията ще изчезне. А аз, ще нося страха си. Че някъде, след време, ще ме видиш, ще си спо