Археология на подсъзнателното

Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се  превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха скучни или играта с  останалите не чак толкова интересна, а не можех да се  отцепя, за да не ме низвергнат или когато не можех да заспя, а чувах нашите как се карат или когато майка просто  плачеше, а баща ми пак грачеше пиян, когато исках да замина  на екскурзия с останалите, а семейният бюджет както винаги

Колаж: Elfi Elfida Да бе гадателка й предвистила, нямаше да й повярва. Лекар, ако беше, да помисли, че е сбъркал диагнозата. И да беше потвърдена, щеше да се подложи на нови изследвания, без да се тревожи, докато чака резултатите.

Разказът е с художествена мета-връзка с: Археология на подсъзнателното:   Пътеката към храма Археология на подсъзнателното:  Тричене “Изведнъж притъмняваше. Разклащаше се всичко, гръбнакът му се превръщаше в мачта, а косите в знаме. Дробовете бяха платна, разкъсваха се, искаха да поемат попътен вятър, а не можеха да издържат напора на бурята. Чуваше се между мълниите звук от пращене, платната ли се късаха или гръбнака се трошеше. Люлееше се, губеше посока, носеше се по гребена на

                                         Колаж: Elfi Elfida НАЙ-УБИЙСТВЕНО ГОТИНО нещо е да пържиш яйца. Но то не струва нищо,

                                          Колаж: Elfi Elfida Мелницата Тя обичаше своята мелница,

Пророкът Пророкът, тъпкан с антидепресанти, мърмори със стената, рисува с тебешир човечета, а пяна стича се по миксера на мислите

Странници Познавах странник който от двайстата си година, слагаше всеки ден камъче

                                                     Колаж: Elfi Elfida Почеркът не беше моят. Нервен, артистичен, със заострени върхове, боцкаха ме под очните дъна и мишниците, буквите наклонени, приличаха на цунами, издаваха някаква силна, достигаща до разрушителност мощ, плъзгаха се забързани по листа, почти го пробиваха защото натисках, някак ръбести, на места по дебели, на места по-тънки, като рисувани, със

Колаж: Elfi Elfida Шишенцето с грима който щеше да ми даде всичко, стоеше на тоалетката. Разорих се за да го имам. Как се снабдих с него, не ме питайте, достатъчно е да кажа, че струва много, много скъпо, малцина знаят за него, повечето мислят, че е легенда, скрита реклама на по-прозаична, но също скъпо струваща козметика, а доставката му, че дори и използването му могат да минат за

Игра на звуци. Вятър намерил си пролука между клоните, свити като език при изсвирване, влажни от незасъхналият дъжд листа, птичка някъде и някаква буболечка. За две или три секунди гласовете им са се слели и в звук напомнящ  телефон  позвъняване. Събуди ме, не че спях, но и човек не може да е напълно буден в разцвета на  пролетта  в гората. На шега вдигнах невидима слушалка и казах:

Повече, отколкото от смъртта, изглежда се боим, от ситуацията, в която ще я срещнем.

Както ряза ноктите си една сутрин забеляза, че има шест пръста. Размърда ги, вгледа се почти въпросително в тях. Ръката изглеждаше съвсем нормална. Беше си неговата и белега си беше негов. Старо изгаряне от детските години, от онази вечер когато си играеха със запален найлон и едно момче както го завъртя накапа ръката му. С годините се сви, промени очартанията си,

Все сядаше на една и съща пейка, треперящите му ръце се шмугваха под сакото, ровеха го, не знам как не хвръкваха копчетата, дълго търсеше нещо вътре в него, после забравяше. По някое време на носа му се материализираха

Често нямаме средство да постигнем своята цел. Дълго го търсим, а когато го открием сме забравили за нея.

                                           Колаж: Elfi Elfida Когато я срещам Пет минути пред нея въздуха гъделичка, назад люляци събличат нимфи, усещане за сън е, а е толкова реална, че вече нищо не е същото. Любовна и еротична лирика

Едната пищна е трапеза, тръпчи пикантен аромат, езикът й - лимонов резен, възбужда подлудяващ глад.

                                                       Колаж: Elfi Elfida Паячета И ако вещицата на моето Слово е в пръстите ми които парят преди да те помилват,

                                          Колаж: Elfi Elfida Бутилка с червило Бутилка с червило на ъгъла спи, свещта се стопила,

                                              Колаж: Elfi Elfida Коя си? Коя си ти, под нежното си име, под формите ти, чувствам, че те има,

НЕКА ВЯТЪРА се прави на духовит, и върви където си знае,

                                            колаж: Elfi Elfida Голата пеперуда Милувка плаха във съня, събуждане в дъждовна утрин, дали трепери някъде сама, сънуваната гола пеперуда? Любовна и еротична лирика

                                                Колаж: Elfi Elfida Кожата ти, дъхава хавлия, с извезани напъпили цветчета,

                                          Колаж: Elfi Elfida Да галя Да галя, галя твойто тяло,

                                           Колаж: Elfi Elfida Нощем тя Нощем тя се съблича от зрителното, и от мислите се съблича съблича се от съзнание и памет, съблича се от умора и световно, съблича се, от себе си съблича се... и милва с чувство, че лети... Любовна и еротична лирика

                                         Колаж: Elfi Elfida Алени пустини Устните ти са алени пустини, алени пустини с оазиси, езикът ти е Червено море,

Чакам второто обаждане, боя се. Боя се, че е станал катаклизъм, градът е отлетял във космоса, откъснат е от всичко земно,

Колаж: Elfi Elfida Излезе от вълните. Гола, откраднала лъчите на слънчевия пай.

Колаж: Elfi Elfida Ще ти разкажа, скъпа, ще ти разкажа, за едно цвете, много рядко цвете, то не цъфти в градини и не се усмихва от вази,

Колаж: Elfi Elfida Не вярвай, че ти липсвам Ако можеш да затвориш очи, не да заспиш или целунеш,

Колаж: Elfi Elfida Ще те изпиша цялата със руни нечетими, със дяволи изплезени

                                                  Колаж: Elfi Elfida Хубава си, толкова си хубава Хубава си, тъй си хубава, че очите ми са пътешественици,

                                          Колаж: Elfi Elfida Бог да ме пази Тъй сладки са тези сигнали, промъкват се в мен и се галят,

                                          Колаж: Elfi Elfida Косите ти са Словото, на свечеряване след Шестия ден

Колаж: Elfi Elfida Целувам те, дълго и кратко, и сладко, игриво, и диво,

                                            Колаж: Elfi Elfida И съм перо, потапяно в топлата рана на желанието, в мастилницата на природата дълбоко потапяно,

Колаж: Еlfi Elfida Стига си се чудил, тези последните сто грама бяха от мен. Хубавкото момиче от ъгъла. Какво предпочиташ да съм някой пияница с набола брада и мазно около устните, дъх на чесън и овчи поглед. Забавен си ми и сладък и как така се случва да ти се пие, а да нямаш пари да си поръчаш още едно, а? Хайде, не се комплексирай, шегувах се. Сладък си, не ти се свалям. Не съм оттук, ти също. Познава се по това как си седнал. Влакът ми е след час. Къде отивам ли? Не знам, да търся

Колаж: Elfi Elfida Разказът в художествена мета - връзка с: Археология на подсъзнателното:   Тричене Археология на подсъзнателното:  Нощем по тавана Целта на живота ми беше ясна. Да видя колко е пораснала.  Трошах се. Разпадах се, клепачите ми всяка сутрин бяха парашути при рискован скок, миг преди да се разтворят си мислех, че този път времето е изтекло, твърде късно е и те няма да изпълнят

Когато млад човек извърши прегрешение, това е дяволия. Когато зрял извърши дяволия, това е прегрешение.

                                                                        Колаж: Elfi Elfida Ставаше въпрос за рядка аномалия. Не изяснена напълно. Всеки път когато я видеше

                                                Колаж: Elfi Elfida Карах Росинант с двеста и десет, с толкова е летяла и тя. Без да знаем един за друг, всеки с бягството си. Аз от нещо неясно което ме следваше по-петите, тя от нещо което чувстваше, че я обсебило. Също не й беше ясно. Опиянявала се е от скоростта, опиянявах се от скоростта.

колаж: Elfi Elfida Три години рисуваше с мускули усмивката си. Тази с която щеше да го впечатли. Знаеше, че можеше да го постигне. Не искаше да е с особен цвят на косата, с  интелигентност или поведение което би му се харесало, не искаше да е с провокиращи сексуалност облекло, с бюст или поглед

                                                         Колаж: Elfi Elfida Откачена си беше и се кискаше като горска птица. Приличаше и на настръхнало котенце и на елемент от сервиз на богата китайска династия, в аромата й имаше на няколко подозрителни

Горим тъгата - живата,

Колаж: Elfi Elfida Дни има каквито характер - гранит,

                                                  Колаж: Elfi Elfida Кладата не беше от съчки и катран, скъпа, кладата беше от разгонени скорпиони

Сред роботите И да чуя и различа правилно, нотите на своите стъпки,

Колаж: Elfi Elfida Пустинник на булеварда И тогава разбрах, че щастието независимо от времето и пространството

                                                    Колаж: Elfi Elfida За щедрите на съвети Понякога искам гласните струни да бъдат покрити със ципа,

Колаж: Elfi Elfida Самозабрава Да си фигура брадата

Клетва на достойния държавник Благ ден да не видят очите ми, ако не гледат народа в очите.

Колаж: Elfi Elfida Ecce Homo Блус Нощта е порочна, кълве ситен дъжд,

                                          Колаж: Elfi Elfida Един от тълпата Няма ме, какво ли диша и говори, пулсира, плаши се, мълчи, държи се на проядения корен

                                           Колаж: Elfi Elfida “При звяра” блус Нощта е порочна, кълве ситен дъжд,

                                             Колаж: Elfi Elfida Ела при мен и бъди моя любов, ела при мене на студа, тук песните са молеща ръка на просякиня,

                                            колаж: Elfi Elfida Тялото ми Тялото ми е рисунка на божествата, разпятие на стихиите,

                                          Колаж: Elfi Elfida Маеше му се свят и не от алкохола, сексуалната възбуда премина в нещо различно: несвойствено, фанатично, лунатично. Не можеше да се овладее, не искаше да се овладее. Губеха му се минути, не си спомняше казал ли й е някои думи или искаше да й ги каже. Бяха пред вратата й. Вълната го носеше на някъде. Ни воля, ни разум решаваха. Не вярваше, че се е случило, не вярваше, че

                                                  Колаж: BG Север По професия съм нещастник. Поръчват ме депресирани хора. На повикване съм. Ето ми визитката, не гледай учудено. Визитка като визитка. Сега се усмихваш, аз също мога да се усмихвам, работното ми време и без друго работното ми време изтича след минута две и нямам

Когато затваряме себе си в болките си, понякога затваряме едно живо същество, което не ни принадлежи напълно. Когато издигаме стени над себе си, не опазваме себе си, а наказваме нещо което е повече от нас. А мъртвите стени са живи принадлежности.                                               колаж: Elfi Elfida Замисляли ли сте се, че стената може да бъде живо същество. Нелепо е. Не за него, защото неговата стена стана негов домашен любимец, сутрин палаво котенце което се бори сред сянката от кестена с ранобудните лъчи, обед куче пазач със зъл характер, ръмжеше като

                                             Колаж: Elfi Elfida Всяка вечер в единадесет часа бъркам във вълшебното си сандъче, имам го още от детство, но предметите в него са други, бинокъл имаше и тогава, но този е мощен, много мощен. Изпратил съм вече момичето, ако е имало такова, леглото може още да е топло, но не ме блазни. Нищо,

                                                      Колаж: Elfi Elfida Нямаше китки. Придържаше цигарата с двата овързани с нечисти кърпи чукана. Служеше си доста ловко с осакатените си крайници и излъчваше лъчезарност и някакъв очарователен наивитет. Продаваше билки на пазара и усмивката не слизаше от лицето му, но имаше нещо