Стриптийз ( разказ от книгата "Мадам Мистерия")

официална страница на книгата Стриптийз 1. Аз съм от село. Високо - там, сред планините. Събличах се сред дърветата. Нямаше очи, но се смущавах. Измислях си погледи, защото ми беше самотно. Но само докато се събличах, вярвах в измислицата си. И тъй приятно, тъй докосващо беше това смущение... Този, който ме отгледа като родител, беше дядо ми. Прост човек, самороден скулптор. Трепеше се от работа, после дълбаеше камъка. Все баба ми търсеше. Изчезнала някъде сред стръмнините. Може би пропаст я глътнала. Все сънувах как пада, а после - че аз съм тя. Поглъща ме пропастта, крещя. Собственият ми крясък ме поглъща преди физическата бездна. Пробуждам се паднала. Мъртва в реалността. В най-голямата красота на земята - мъртва. На тринайсет съм. Само аз съм на толкова. Дори трийсетгодишни няма. Всички са над шейсет. Като започне учебната година, ще е друго, но пак си оставам момичето от планините. Пак съм там, където само като се събличам, усещам чуждо прис