Публикации

Показват се публикации от Април 28, 2013

Ориадата

Тревога някаква имаше. Блестеше с потта по ръцете й и гълташе блясъка в очите й. Често сменяше настроения. Потънала в себе си беше из хижите. Гърба й се свиваше, раменете й се събираха, цигарата догаряше между пръстите й. Трепваше все едно сънуваше нещо й се стряскаше. Нещо я преследваше и тук, а вече бяхме пети ден поход. Там долу всички бяхме оставили грижи. Не можеш да ги сложиш в раницата, а те не се разхождат из планините. Нямат общо с дивата природа и с човешкото начало нямат. Нито с дърветата. Те са за света, за да регулират движението му. Иначе щеше да е сблъсъци до кипеж. Отварям си бележника, записвам си тези хвърчащи мисли. Опитвам се да напиша нещо и за нея. Пищна е, есен в разгара между

Мистерия с вечерен тоалет ( първа глава) разказ от Мадам Мистерия

Дизайнерката Извадих я първо пред себе си. После я нарязах. Жива беше, не умря. Не течеше кръв, поне не и истинска, но адски болеше. Свик­нах ли с болката, не помня. Не я чувствам като болка. Исках да съм най-хубавата. Аз го умея. Умея да правя жената кра­сива. Не съм просто шивач, а самороден дизайнер. Правя по­някога и вълшебства. Но това не мога да нарека вълшебство. Прос­то извадих душата си. Това е всичко. Правят го и поетесите и я по­каз­ват. Правят го и изповядващите се, и влюбените, твърде често. Аз стихове не пиша, не умея. Обичам иначе. Плакала съм, до­ка­то тя беше в мен. След като я нарязах, я сложих на шевната машина. Със затво­ре­ни очи можех да ушия роклята. Не съм сигурна дали тя сама от се­бе си не шиеше това, което се получи. Полепна по мен, ето я. Усещаш ли колорита под сивотата й? Цяла е в ноти, в ноти и птички. Удивена бях сама като се видях в ог­ле­далото. Криеше толкова, колкото трябва, откриваше повече, от­колкото съм познавала, че имам. Обикнове