Само добър познавач може да забележи, че е на около тридесет.
Останалите ще се заблудят, че е на осемнадесет. На слънчево
зайче с женска фигура напомня. На игра на светлината напомня, а не на плът,
която се поти и уморява, има си и болежки, а те не винаги са поезия.
Грациозна като котка; ехото от токчетата й се забива дълбоко,
като златисто длето в най-порочните кътчета на подсъзнателното.
Вятърът развява розовата и рокля, разголва загорелите бедра
високо. До границата, която взривява фантазиите и така мина покрай мен. Видях
усмивката й – самата невинност.
Очите й учудени, объркани и плахи.
Очи на кошута. И дупето е вирнала като кошута. Тя ще е.
Най-успешната ще е.
Сърцето ми подскача, не мога да се овладея.
Чудя се на себе си, чак не си вярвам.
Сърцебиене, вълнение, хайде стига.
Не, тези неща не са за мен. Не са мои. Не разбирам какво ми
става.
Най-добрия съм. По-добър няма. Може би никога не е имало.
Е, сигурно само дявола, но ако имаше дявол щеше да е някой в
бранша и да го познавам.
Тя ще приеме офертата. И монахиня мога да накарам.
Мога да накарам младоженка, току що сложила подписа си до
подписа на този, в който от десет години е била несподелено влюбена и не е допускала,
че някога ще има.
Мога да я накарам да съблече булчината си рокля на пилона в
нощният клуб, който е платил и на двама ни тя да танцува.
Мога да накарам всяка прилежна домакиня да хвърли мрежите си
и да забрави, ако трябва и дома си. Не съм просто импресарио, а професионален
изкусител.
Провал не съм имал, може би винаги съм усещал, кога е
невъзможно, ако изобщо е възможно невъзможното.
Крача след нея. Репетирам на ум какво да й кажа, макар да
знам, че ще кажа друго.
Настигам я. Защо се вълнувам?
Тъмно ми става, хладна вълна сковава гърдите ми. Вътрешен
глас ми се киска саркастично.
Мислех, че отдавна съм се примирал с положението, че съм се
справил с кризите си.
Животът ми е зловеща ирония, с която съм свикнал.
Мога да изкуша всяка жена към грях, но не и за себе си.
Никога не съм имал любима, че дори любовница.
Разберете ме правилно: не съм смотльо. Момичетата понякога
спят с мен. Какво говоря: повечето го правят. Но не, не си падат по мен; правят
го от разбиране, приятелски, от уважение. Не е тръпката, с която правят
стъпката към професията, която им откривам.
Никога не съм прелъстявал.
Никога жена не се е чувствала глупаво заради чувствата си към
мен.
Най-умелият в професионален план е най-неумелият в личен.
Това е истината.
Събличам за другите, за себе си не умея.
Малката ми грабна ума, влюбил съм се за миг, поискал съм да е
по-различно, да я изкуся към друго, но не умея. Настигам я, леко се стряска.
Отвръща на усмивката ми с усмивка.
Приема все пак да седнем в бистрото от ляво да пийнем по
нещо.
Говоря й дълго, не познавам гласа си, не познавам
стилистиката си. Все едно съм вселил в себе си чуждо съзнание, което добре я
познава и знае какво тя иска. Докосва я от страни, за които тя е забравила, че
има в характера си, но би й харесало, ако можеше да изяви. Харесва й, подсмихва
се объркано.
По някое време навежда глава, даже й боя е пуснала. Толкова й
отива, защото не е момиче, защото е жена.
-Виж, не е възможно, аз съм ангел – изрича с виновен глас.
Нищо ново не каза с това „ангел съм”.
-Не мога да се съблека, още по-малко чисто гола.
-А толкова щастие можеше да дари голотата на ангела – казвам
й. – Тя е невинна, чиста, свята. Изгубили сме надежди, а красотата е спасение,
за което сме готови да платим дори с душите си, а тя не го желае…
И продължавам в същият дух.
-Моля те, престани! – шумно изрича. -Моля те…
-Ще престана.
-Не, моля те, не преставай.
И още дълго говоря. Не мога да я имам. Ще я видя толкова
гола, колкото я виждат и останалите. Тъжно ми е и разбирам отчаянието, за което
и говорих когато тя все пак подписва договора.
Не ме хваща алкохола, само ми пари устните. Повдига ми се.
Болен се чувствам до момента в който започва танца й.
Наистина е ангел.
Дори пиянските писъци са по-сдържани.
Много от посетителите не могат да си вземат дъх. Сигурно им
се случва за първи път.
Виждали ли сте танцуваща светлина?
Вижда се как съблича аксесоар, после задръжка, отново
аксесоар, следваща задръжка.
Танцува, трябваше да е любителка, това се искаше от мен, но
няма професионалистка способна на това което правеше. Дори не се движеше в
ритъма на музиката, а все едно с нарушенията го създаваше.
Не танцуваше, а правеше любов със зренията.
Разголи гърдите си, гъвкаво тялото й като пламък на свещ
заигра, затрептя, все едно се разтапяха дрехите по нея.
Ръкопляскания, свирукания, коленете ми отмалели.
Виждал съм хиляди и като казвам хиляди имам предвид хиляди
правещи стриптийз жени, но все едно виждах за първи път. Всичко друго е било
илюзия.
Какво направих!
Не биваше! Разбирам го! Виждам я чудовищно променена.
Не мога да разбера в какво, но това не е онази с невинните
момински маниери, а вечната жена, неприличната, дръзката, агресивната. Над
правилата, красотата могъщата, която съзнава силата си и я използва.
Променена е, все едно съм я лишил от девственост.
Свиркат й и я подканят да свали прашките си.
Прави го.
Изпаднали са в екзалтация, а тя продължава да се съблича.
Сваля нещо невидимо, но всички я виждат още по-разголена.
Напрежението й възбудата се е покачила.
Боя се, че ще я разкъсат.
Като глутница помияри, стоят и набират кураж.
А тя продължава да се съблича и съблича…Съблича тялото си…
То пада като дрехи, множество разноцветни дрехи, а отдолу е
светлина и светлинни криле. Толкова ярки, че ги видях само за миг.
Всички са ги видели само за миг. Преди да останем слепи до
края на живота си.
Дори не видяхме как отлетя ангела.
©Стефан Кръстев
2008
