Отрезвително
- Писател ли си? – попита гласът. - Не.-отвърнах. Тъмно беше, гласът идеше някъде от дъното, можех да съдя по него, че е едър сърдит на много неща чичко. Очаквах да ми чете морал. -Художник ли си? - Не. -Да не си гей? - Не! Не съм гей! -Жалко, значи си обикновен пияница. Вбеси ме, но се засмях. Нямаше позиция да ме критикува след като и той беше тук, но в крайна сметка, не казваше нещо невярно. -На колко си години? -На двадесет и три. -Имаш ли си гадже? -Да. -Защо не я зарежеш? -Ще го направя. -Заслужава ли си? -Кое? -Много загубено момче си. Да знаеш. Обърка ме и аз забравих какво те питах дали си заслужава.