Публикации

Показват се публикации от декември 9, 2012

Глухият скитник

Пръстта съхнеше ли, съхнеше и се напука. Подобно устни се разтвори, а той умееше да чете по движенията на устните. И глух бе за мълвата. "Вземи част от мен" - говореха му. - "И ме отнеси далеч, много далеч". И той напълни торба с твърди като камъни буци и тръгна.  И все не намираше място. И все не чуваше мълвата, а единствено тревожният глас в себе си. И торбата често го прегазваше. Често искаше да я хвърли, но си спомняше устните. Приличаха на устни на майка и на любима. И забравяше колко тежки са за него думите, които са му изрекли. И продължаваше, а една вечер замръкна в опустошено от стихии село.

Уволнен

-Искам да разбера защо се налага? -Има си правила. -Не съм нарушил… -Точно за това. Тези правила не могат да не бъдат нарушени, ако не си нарушил нито едно, значи си нарушил основното. Ако си нарушил което и да е, уволнението ти пак е основателно. Аз подписах заповедта. -Ще направя атентат. -Нищо няма да се получи. С взривното ти устройство най-много да си запаля цигара. Мухльо си! -Така ли? -Неудачник. Все тая.  -Имам две дъщери. Голямата иска да следва… -А аз да ти приличам на Майка Тереза, огледай ме. -Красива си.  -Не се подмазвай. Нищо против, но си губиш времето. -Определено не приличаш на Майка Тереза.  -Ами тогава? -След като вече не си ми шеф, мога ли да те поканя на вечеря? -И мислиш, че ще се покажа пред хората с такъв като теб. Не можеш да платиш и сметката, но бих я поела и сама, ако имаше стил или пък приличаше на жребец. Утре бюрото ти да е опразнено.