Двойно дъно

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й -Съблечи се! – гласът ми изплющя, сякаш зашлеви и мен самият. През лицето. Гледаше ме объркано. Опита се да се усмихне, но уплаха остъкли изражението й. Пулсът й беше тъй учестен, че забелязвах подскачащата веничка на слепоочието й. Очите й всеки миг щяха да се пръснат на парчета. -Ти не бива… -Да пия ли? – креснах и ми притъмня. Сега ще разкъсам дрехите й. Тя ще вика, ще се дърпа. Ще я хвана за ръката, ако се дърпа много ще я зашлевя. Но тя пак ще се дърпа, докато я изведа навън на улицата. Гола и там я…Направя на парчета…