Ева

Ева, като на Ева беше невинна голотата й. Изглеждаше облечена в нея. Всяка дреха би й стояла прекрасно, но сякаш не познаваше дрехи. Излизаше сутрин рано от бунгалото си и около час плуваше. Не забелязах да трепери или кожата й да е настръхнала, а водата в езерото е студена и се намирахме на хиляда и четиристотин метра над морското равнище. Не забелязах в поведението й свян или демонстративни признаци на ексхибиционизъм. Пусто беше, но освен мен имаше две семейни двойки туристи, любители на промишлените количества водка и нощното къпане, мършавият хижар и дебелата му съпруга, понякога се навъртаха и кравари, мина и една туристическа група от около четиридесет човека. Останаха за вечер в хижата и бунгалата, запалиха високи огньове и разкараха тишината, сякаш не ги забеляза. Иначе на часове път нямаше жива душа. Водеха се някакви спорове за собственост, никой не се грижеше за

При орисаната

Когато чух стенанията й откъм долната стая, съжалих. 
Прехапах юмрук да не изкрещя.
Текнаха ми сълзите.
Поисках и не посмях да разваля играта…
Ама, че мръсница!
Ами, аз, каква съм!
Не го очаквах от нея! А от себе си, очаквах ли го?
Невинно ми се стори. Шеговито. Игра някаква. По-особена, но игра. Щеше да остане наша малка тайна. Нито единият, нито другият щеше да се досети.
Имаме еднакви фигури. Аз съм по-висока със сантиметър, два. 
Стана от скука. Лежахме си на шезлонгите на терасата голи. Гледаше ме дълго и въпросително, усмихваше се така, че разбрах, че се колебае. Какво ли имаше да ми каже. Един милион неща минаха през главата ми. Пети ден сме във вилата им край морето и загарът ми скри изчервяването, но едва ли смущението.

Нещо го гризеше

Клетките му пееха, лудуваха, бликаха животворно, чуруликаха римите. 
Натрапчиво ги чуруликаха. Написа ги тази сутрин, превърна се в пърхащи криле на пеперуди. В цветни галещи криле с упойващ прашец. Превърна се в радост и екзалтация. Искаше да завали да се окъпе, искаше да зазвъни сърцето му като часовник за да го събуди. Не защото този сън наяве не му харесваше, а защото твърде много му харесваше и не се намираше на този свят, а небесата, но тя се намираше на земята и нямаше как да й подари строфите посветени на нея, ако останеше там горе при съвършенството. Тя имаше руса муцунка. Не руса коса, а руса муцунка. Косата й беше кестенява, но толкова миловидни зверчета не изглеждат жените с кестеняви коси. Тя имаше изражение на руса жена. Жена, не момиче, въпреки своите тринадесет, но щеше да остане момиче и на тридесет и три и на шестдесет и три. Със същата невинна и нагла муцунка. И гърдите й бяха муцунки. Погубваше го когато се усмихнеше гузно на една страна. Караше го да се чувства като пред голям екран. В него дори, вътре. Наоколо водопади и гори с диви индианци, лагерни огньове и отгоре прилитащ едномоторен самолет. 
Беше по-голям с една година от нея, тя с половин глава по-висока. Даваше му да я гали по бедрото, но не само на него. Искаше я. Не знаеше как да й се обясни и римите дойдоха сами. 

Чорба от блато

В детството й, един отвратителен фавн я изнасили и тя погрозня. Само за да се защити от повторно посегателство. Момчетата я отбягваха. Момичетата й се подиграваха. Баща й я намрази. Беше жертвал много в младостта си, за да създаде на детето си материални условия и то да изгради от себе си личност каквато той не успя да изгради от себе си. Майка й беше мила алкохоличка, но нямаше свое отношение към нищо в живота. Вярваше на мъжа си като в Бог. И по неговите повели, започна да се държи също като него.