Публикации

Показват се публикации от юни 9, 2013

Надлъгване с времето

Не й беше за първи път. Не умееше да се крие.  Преглътнах обидата, а и не за себе си, за нея бях разтревожен. Тя не знае какви ги върши.  После я разкъсват угризения. Потъва в себе си. Разкъсва й мен. Побърква ме. Понякога ми писва. Иде ми да я убия, за да престане да измъчва и себе си и останалите наоколо. Влюбва се, обезумява. Вдъхновява се, за мен също навремето пишеше. Навремето, но не така. Не знам дали я ревнувам. Нормално е и май я ревнувам. Плаша се повече, а не съм страхлив. Става по-красива, по-страстна. Нуждае се от мен и говори глупости. Гласът й е изменен. Мелодичен е, далеч по-изразителен от нормалното. Винаги е секси, но в тези моменти

Над разголеното й рамо

Снимката й изпадна от някаква книга преди поредното ми преместване. Бързах, много бързах. Товарното такси щеше да дойде всеки момент, а нищо съществено не бях подготвил. Както винаги в последният момент щях да свърша работа за дни. Блъснах отново снимката между книгите и забравих в коя.  Отмалях, стари цветове избиха пред очите ми, заиграха някакъв танц който отдавна спрях да разбирам.  Някой ми иззвъня. Вдигнах ли телефона не помня. Май да, водех някакъв разговор който трябваше да е важен, но в момента не означаваше нищо за мен. Забравих, че бързам, накъде съм тръгнал изобщо, че напущам това жилище и някъде отивам. Мислех за нея.  Забравил ли бях? Не. Никога! 

Хубава

Струваше и се мишка. Гризяща залъците живот мишка, свита в дупчицата си. Потънала в работа и дребни задължения. Защо го взе, не знаеше. Как стана така, че правиха секс седмици преди това, също недоумяваше. Стана като от само себе си. Не я привличаше. Не се открояваше от компанията. Напротив, губеше се в нея.  Третостепенен герой.  Мълчание със сиви черти.  Поведение преизпълнено със смущение. Затвореност и липса. Нямаше го сякаш там където, бе. Но и не витаеше другаде, за да витаеш трябва да си поне мечтател, а той и мечти…Скучен човек…Сигурна беше, че ще му изневерява. Не, че го искаше, но изглеждаше неизбежно. В противен случай трябваше да надебелее, да повехне, да започне да клюкарства и да гледа сапунени опери, да се загуби в домакинство и един ден безпричинно да се заключи в една стая, да изпие мишата отрова, а деца и внуци да гадаят и да не могат да познаят.  Такива мисли й минаваха, докато не стана онази новогодишна трагедия. Бомбичките пощадиха ръцете му, но не пожалиха очи

Кратка история за нежност

Около час разказваше разюзданите си авантюри, с груб език на ученик от трудово – възпитателно. Хилеше се шумно, косата й беше изрусена, гримът отвратителен. Каза, че е на седемнадесет, но приличаше на тридесетгодишна. Обърна го на ядене и пиене, после на коли, на дължина и форма на пениси. Запя нещо, някакъв фолк хит – еднодневка. Определено беше с всичкият си. Просто арогантна. В един момент прекали. Покани я с нея на парти. Каза, че мъжете ги бивало и били щедри, дори започна да я опипва. Разбра бързо, от дума и престана да досажда. Промени поведението си, стана почти сериозна. -Сигурно съпругът ти те цени.-разсъждаваше на глас-Мен мъжете ме оценяват за кратко и взимам оценката им. Нетрайна е като колбас в топло време. Трябва да се консумира бързо. Така е при мен, но при теб…Виждам различно е. Сигурно често правите любов и все като…и аз не знам. Защо не дойдеш с мен, а? Ей така, заради приключението. Ако не ти харесва можеш само да погледаш.  -Съпругът ми ме цени. Правим често любов

Парцалено сърце

В двадесет и първи век жените не полудяват от това, още по-малко осемнадесетгодишните, още по-малко, ако не очакваха нищо друго от мъжа, освен бременността си, но тя тежко прие новината, че не може да има дете. Потъна в себе си, не промълви. Сънуваше, че е бременна. Будна сънуваше. Сънуваше, че повръща, че става дебела, нервна, притеснява родителите си с капризите си, спряла е цигарите и изяжда дажбата на рота войници. В някои вечери въпреки явното си нежелание да има дете, той звъни и я пита как е. Говори му като на приятел, не като на баща на детето… След тези въображаеми разговори за час два се опомняше. Отслабнала, със сенки под очите, състарена. Чувстваше празнотата в тялото си. Като огромна черна дупка разтворена към непознатото. Бездънна яма се чувстваше. Студено беше в нея. Не можеше да се примири. Да се

Сладострастна муза

Пламнаха устни. Затрептя въздуха наелектризиран в еротични сигнали. Затанцуваха фантазиите им. Докоснаха се уханията им. Разтвориха се едно в друго. Разтвориха се и устните й. Кожата му настръхна. Очите й се разшириха. Порочна мисъл обагри страните й. Сладостна наркоза изби по езика му. Изтръпнаха от нея думите с тях и съзнанието му. Димът от цигарите заприлича на синя паяжина в която се оплетоха, пространството се изви. Лицата им изгубиха форми. Останаха идеите им заредени с бясно желание. С усмивка го окуражаваше. Усещаше как прокарва ръка по тялото й, а не беше се случвало. Не се познаваха, а сега бяха на метри. Случвало му се беше и преди, на нея също. Отдаване на мигновеният каприз на тръпката, спущане по бързея на

Кратка тъжна приказка

Тя толкова не приличаше на себе си, че чак като видеше отражението си не се познаваше. Понякога се стряскаше и подскачаше, но обикновено само се цупеше или й ставаше тъжно. Не, че изглеждаше зле. Напротив, даже хубавелка си беше, но такава не отговаряше на представите си. Когато говореше или бърбореше с някого когото не познаваше по телефон или интернет, а тя обичаше и да говори и да бърбори й се случеше така, че се срещаше с непознатият, той в началото винаги оставаше изненадан. Очакваше друга жена да види. Устни прехапваше от болка, опитваше да скрие. Дори си правеше шеги с вида си, но хич не й беше шеговито и лицето което никак не харесваше, откриваше какво е на душата й. Идеше й да го обезобрази, но не