Защо го правя?
Защото всяко пътуване: до близо и далеч, с каквото и да е било превозно средство е впечатление. А животът е впечатления, всеки размисъл е обработката им. И колкото са повече и по-разнообразни: с повече материал разполагаш.
Пътуването разлиства съвремието като албум. С най-реалистичните му образи. Ако тръгнеш с колело минавайки през селата: ще видиш много колорит. "Направен с две ръце" т.е. не закупено или такова, каквото би трябвало да изглежда според производството, а ей тъй: за този двор, за този покрив, за тази градина.
Разлиства разнообразие и естество, каквото по телевизията не можеш да видиш.
И едва при такова "пътешествие" не голямо като километри, но дълбоко в народопсихологията, можеш да забележиш колко български знамена се веят по дворове и по тераси.
Ако пътуваш с влак и си пътувал с влак преди няколко десетилетия, не от носталгия, а чисто обективно ще оцениш, че е много по-некомфортно от времето на РСВ, макар сега служителите да са много по-добри и учтиви.
Няма ги будките между коловозите, от които винаги можеш да си купиш нещо за хапване и пийване, ако си закъсал. Вагоните са стари, в тоалетните понякога няма вода и днес (29.08) се лиших от питейната за да не оставя след себе си сюргюн.
Не, че щеше някой да ме обвини при създадената ситуация или дори дa уличи, ама ми неудобно. Решително се различавам от някои политически коментатори и някои бивши доносници на Шесто, които сега са най-големите антикомунисти и които ще оставят след себе си само сюргюн.
Пътуването с мотоциклет е екстремалното впечатление. В този случай, човек вади повече от това, което е вече в него. Не говоря за дългите пътешествия, които са още по-сериозна тема и няма как да я засягам сега.
Пътуването с кола открива най-много възможности, но не може да замени впечатленията от останалите.
Впечатленията не са само материал, те са и душа на размислите, трупането им е приключение, а липсата им - ментална мизерия.
Има ли други начини за трупане на впечатления?
Да.
Хиляди са, но е нелепо, ако упражняваш недотам интересна професия, примерно: промишлена дървообработка или пък обработка на данъчни документи в офис 2×3 м. от 08:00 до 17:30, не четеш, не посещаваш театър, кино...фитнес, а само сърфираш в новинарски сайтове и слушаш Ангелина Пискова, да смяташ, че си достатъчно близко до реалността, че да я анализираш и назидателно размахваш пръст.
29 август
От Плевен до Русе във влака (колелото с мен)
От Русе до Бесарбовския манастир с колело.
Бесарбовския манастир е внушителен комплекс в скалите.
30 август
До колоритния Пордим, с колело. Импровизирах. Разстоянието между Плевен и Пордим е само 20 км. Хрумна ми тутакси и тръгнах.
31 август
Разходка с влак. Първа спирка - Мадара. 20 минути пеш до комплекса, после следват стълбища и посоките към Конника, Капището, Крепостта, Малката и Голямата жилищна пещера, скалния параклис "Св. Панталеймон". След Мадарския конник, избирам Крепостта Мадара.
Към Крепостта Мадара - истинско фитнес предизвикателство; по каменни стълби...до орлови висини. Буквално орлови, защото се виждат прелитащи орли. Гледките са уникални.
Срещу пропастта.
След слизане по стръмните стълби, което ги превръща от фитнес предизвикателство в екстремално преживяване се насочих към пещерите и това уютно местенце за молитви. Скалният параклис: "Свети Панталеймон"
Насочваща табела, почти пред самия параклис. Винаги има избор, нали :-) Християнство или езичество. Аскетизъм или еротика. Горите знаят. Нашите - най-вече.
Втора спирка: Провадия
Крепостта Овеч, намирам се на моста; възстановка на онзи, по който някога са се движили каруци, дотук - още едно хубаво стълбище, по моя интуитивна преценка - около 30 метрово, вито като охлюв. Второ фитнес предизвикателство, ако преди това си изкачил онова в Мадара.
Иначе: добро за загрявка и отново с разкошна панорама.
Овеч е богат исторически комплекс, трите часа, с които разполагах не бяха достатъчни да го разгледам пълноценно, но изпълних малкото време със силни впечатления.За втори път го посещавам.
Този път за по-кратко.
Друг път - за повече.
Трета спирка
Вече бях близо до Варна и нямаше как да не я посетя, макар и само за два часа. Като завършек на пълноценен ден, отпуск и лято. Тези кратки гостувания във Варна по това време, вече са ми ритуал.
1 септември
Разходка с колата до Белоградчик и пещера Магурата
Белоградчик: каменния тест на Роршах: вкаменени лица и тела, и стремежи, вкаменени длани, вкаменени устни, вкаменени сърца (със стентове или със стрели), вкаменени дамаджани, вкаменено расо, вкаменени раници (скъсани по дъното, от които се изсипват планети), Богородици, ангели, войници пълзящи по склона...Всичко може да видят очите, реалността тук е многопластова и отваря портали към различни вселени.
Изглежда попаднеш ли в Белоградчик, никога не можеш да се върнеш във вселената, от която си дошъл. Попадаш в паралелна, която много прилича на старата, но е различна.
По-богата, защото най-малко вече знаеш къде е портала.
Вече си по-навътре в себе си. Излезли са навън много образи, които си носил. Всеки е със своя история, която ще се отрази в пътя ти напред.
Малко по-късно прочетох легендата за Каменнната монахиня. Написана е на една от табелите в крепостта. Навярно легендите, които са се разказвали, вдъхновени от тези скали са хиляди.
И като споменах крепостта - Белоградчишката крепост, макар за първи път я виждах, имах чувството, че съм живял в нея. И не беше типичното усещане за дежа вю. В дежа вю-то винаги има далечна тревожна експлозия, която достига като вятър до теб, лъхва те и се опитваш да разпознаеш произхода на това далечно докосване и няма как. В случая усещането беше изцяло приятно и лесно стигнах до обяснението за него.
Тази картинка съм си представял докато съм чел Хауард или Толкин, нещо подобно съм си представял и докато съм писал героични фентъзи епоси, като "Балията" и някои епизоди от "Ням свят".
Усещането е за атракцион, сякаш не иде от историята, а от въображението. Заради естествените външни крепостни стени от причудливи форми. Разръсващо въображението е, но приличат на стилизирани изображения (като всичко в околността), но около крепостта имат подчертано военен и магически характер.
Разказват и на врагове и на съюзници, което трябва да знаят.
Освен, че бранят.
Както вече писах: красотата е по-красива, щом винаги има с кого да се прегърнеш.
Пещера Магурата
И пещерите, както и изобщо всичко, всичко в живота има по-дълбок смисъл, когато има с кого да се прегърнеш.
Сред образованието видях и това, заприлича ми на мозък: дълго обработван от пропаганда.
Ако скалите в Белоградчик отключват хиляди фантазии, то пещерата Магурата отключва милион. Произволна снимка на безбройните "градове", които "виждат" отдалече очите ти.
Магурата е известна със скалните си изображения, но до онази зала няма достъп. Температурата там е по-висока. При посещенията си туристите я вдигат повече, носят микроорганизми, а някои са опитвали да мерят художествено майсторство и манталитет с древните си предци.
Има обаче богат мултимедиен материал. Но друг път ще пиша пътепис, сега целта ми е друга.
Сред многобройните интересни факти, които научих един особено ме развесели. Материалът, който древните художници са използвали за изображенията си, най-често е бил "гуамо" - прилепски изпражнения.
Светът не се е променил особено за десетките хиляди години: и днес някои ентусиасти драскат по стените на социалните мрежи с гуамо.
Пиша принципно и обобщаващо.
Моля да не се правят връзки с конкретни лица (и маски) имена и никнейми на реално съществуващи лица или фикции, които се сами намират някаква прилика между себе си и древния рисувателен материал.
Нямал съм предвид тях.
Мъка, мъка, мъка...
Професионалният редактор до мен се опитва да ме утешава, казва ми, че и по-тежки неща в живота има, ама ми е трудно да понеса това.
Човек с огромни претенции, тоест - един от онази модерна, огромна аудитория млади, "млади" и недотам българи, които сами се назовават "красиви и интелигентни", човек с претенции, че е много образован, с голямо напъване ражда един критичен бисер, в който изразява аксеологическото си становище с думите:
"писанията ти НЕ ПРАВЯТ СМИСЪЛ..."
Хълцам и се чудя що за словосъчетание, що за фраза и чисто българско звучене има в нея!
"Не прави смисъл!" ВЕ-ЛИ-КО!
Чувал съм и чел, хиляди пъти прочел: предава смисъл - не предава смисъл; прИдава смисъл - не прИдава смисъл, създава или пък не създава смисъл; разкрива - не разкрива; убива - не убива; губи, печели, пропилява, открива, избягва, черпи, че дори "рисува смисъл", но "правя смисъл" ми звучи като изречено от високопланински джентълмен, който рядко говори български.
Прави се свирка. От дърво или по магистрала.
Прави се нож, с който после може да се дълбае дървото, че да се направи свирка.
Прави се снежен човек и оръдие на труда. Ако е по-сложно: се конструира, сглобява и т.н. Иначе в съчинение на петокласник "се прави".
Прави се и съчинение. Но за роман е по-сложно...Ако попитам приятел, който не съм виждал дълго: "какво правиш" и той ми рече: "правя роман", ще му препоръчам малко да се разтовари, преди да продължи да пише. Защото така уморен звучи като идиот. И на мен ми се е случвало.
Ако пак го срещна и го попитам: "Какво прави?" и ми отговори: "Правя фантазия!", ще ме стъписа и ще му задам втори въпрос: "Фантазираш ли?", но ако ми каже: "Не, не фантазирам, а правя фантазия!", честно - ще настръхна.
Въпреки, че и това словосъчетание изглежда като онова със смисъла, в това има поезия.
В другото - само нелепост.
Прави се стратегия и мусака.
Прави се книга в издателството и в печатницата. Със сто уговорки: и на редакторската маса.
Прави се тяло, когато се влезе във фитнеса.
Прави се главата, когато вместо фитнес предпочетеш кръчмата. Така изглежда, че в кръчмата има повече смисъл, отколкото във фитнеса и явно някои го разбират добре, защото там и да кажеш: "правя смисъл"...ще те разберат.
Прави се сирене и столче за дете. Прави се мотика, а някои даже се правят НА мотики.
Прави се ракия, прави се и салата. Някои се правят на луди, но пък лудостта не се прави. Смисълът също.
Изглежда няма логически проблем да се прави лудост, да се прави и смисъл...
Както се ПРАВИ ЛЮБОВ, както се ПРАВИ ВОЙНА, секс (или заместител на "секс"), какъвто явно много обича да прави този свръхинтелигентен автор...защо не и смисъл(?)
Защо?
Защото е каруцарски. Ето защо.
Езикът освен логика е и носител на мелодия и естетика.
Поне в българския досега (и много удачно) е избегнато това лъхащо на битов алкохолизъм словосъчетание: "правя смисъл".
Хубаво е да правиш смислени неща, като това да прочетеш повече книжки, за да си обогатиш речника (така най-малко ще изпълниш със смисъл празните си часове) и може би ще откриеш смисъл за съществуването си, пък след това, ако искаш, можеш да подскачаш да "правиш смисъл".
Няма коментари:
Публикуване на коментар